Снимка: Симеон Аспарухов Как Роуз Траян си представя живота като късометражна лента? Цветен, многопластов, с морски хоризонт и хепиенд. Не бих отказала и няколко стоп-кадъра. Измерването на пулса в поезия – откога се случва? Как и защо затуптя новата ти книга? Поезията винаги се е случвала в мен под една или друга форма. Понякога разплита […]
Снимка: личен архив Кога стигаме до безДумието? Когато се преситим. Когато напълним душата си с чуждо за нея съдържимо. Когато я уморим от усилия и има нужда от почивка и тишина. Когато сме пробвали всички аварийни изходи. Спрели сме да се лутаме налудно и сме ПРИЕЛИ това, на което повече нито можем, нито искаме да […]
Снимка: личен архив Кой е Борис Мархолев? Колко лица има той? Обикновен човек, влюбен в красотата на живота и поезията, скрита във всяко кътче край нас. Разкажи ни повече за произхода си. Къде са твоите корени? Родът ми произхожда от Калофер, но има семейни легенди, че е дошъл от далечни земи. Пра-прадядо ми – Иван […]
Снимка: Десислава Грамадникова Как получи акредитация за репортажи от седмото небе, Рада? С връзки. Явно някой там ме подкрепя и обича… Всъщност едно от стихотворенията в първата ми поетична книга се казва така и ѝ даде името си. То е посветено на хората, които са оставили дълбока следа в мен, а вече си говорят с […]
„Разбирате ли, важно е да подчертая, че стиховете са незаконното дете на любов, а не просто на връзка – връзката се строи с главата, любовта – със сърцето, по някакви неведоми и нелогични закони. В този процес често главата решава в полза на разума и така погубва дълбоки и необясними свръзки между отделните индивиди, които е иначе толкова трудно да се създадат в отношенията насила. Както цитираше тогавашната ми муза, „Только раз бывает в жизни встреча “ („Само веднъж в живота се случва (такава) среща.”) А задачата на поезията се състои в това да съхрани загубените, ефимерните, преходните неща, да ги препарира и хербаризира в хода на историята.“ – Борислава Манова