Етина Етина – поет, който вдишва отрова и издиша въздух

Етина е философ, който обаче си служи с мерилото на поезията. След първата нейна книга се научих да вдишвам. А с новата се научавам да издишвам. Двете са неизбежно свързани. Всяко нещо намира мястото си. Дори и авторът. Който расте в неизбежността на тежестта на собствените си думи.

Intermezzo No.1

Музиката се изливаше от един грамофон с едни дървени колони, ум да ти зайде. Как да си играеш на друго, как? В един момент се въртяхме с възглавниците около оста си, съседната, тяхната и разбира се, заедно със Земята и нейната…, и въобще не мислехме колко безнаказани минути ни остават, а вилнеехме в нашето първо и незабравимо Intermezzo.

home~ofd01c~vcbiSH~c0SoQ_j

Есента е музиката в теб

Снимка: Симеон Аспарухов Не винаги в есента се сбогуваш. Не винаги си честен спрямо нея. Тя не е мъст, не е тъга, не е отчуждаване, сезон е. Често забравяш да погледнеш към дърветата. Съблечени, самотни, сиротни. Напомнят на мислите ти. Но за малко – за една зима. Листата им, всичките, са в краката им. Всеки […]

home~ofd01c~vcbiSH~tgIg77_j

Точки на кипене

Снимка: Симеон Аспарухов Принципно не се изнервям бързо. За повечето неща. Но има едни малки, незабележими на пръв поглед, заради които мигновено се превръщам в тенджера под налягане. По-скоро в млековарка или както и да се нарича този съд – хит в домакинството на осемдесетарското семейство. Като ми стане горещо под краката и надавам вой като […]

home~ofd01c~vcbiSH~saM0yD_j

И Господ понякога закъснява

Снимка: Симеон Аспарухов – Накъде? – Просто карай… Тръшна се на задната седалка. Хвърли багажа встрани от себе си и застина със скръстени ръце в скута си. Жегата отново го беше настъпила. С последни усилия и едва разбираемо, се опита да обясни каква е посоката на шофьора на поръчаното такси. Докато колата потегляше, той разбра, че […]

home~ofd01c~vcbiSH~vbg3kI_j

Утро

Снимка: Симеон Аспарухов Хората в къщата още спят. От етажите долавям равномерното им дишане, а заревото си играе с първите им сънища. Едва ли ще ги помнят, но сега са ощастливени, удавени в колорита на невъзможната си действителност. Аз немея, а в отсрещния двор няколко неоседлани коне много бавно хрупат фураж и не ме изпускат […]

home~ofd01c~vcbiSH~OriXCj_j

Стъпала до Мила

Снимка: Мила Роберт Не споменаваш всички стилове музика, които предпочиташ и те оформят като истински меломан. Може да не си всичко друго, но определено си герой от „Вещи в занаята“ (ако помним този филм изобщо), но не правиш магии, а слушаш музика томително. И все жаден за нея ходиш. Демек предпочиташ да ти правят магии […]

home~ofd01c~vcbiSH~Gps5PC_j

Действие I

След като се завъртях няколко пъти в тясното пространство на стъклената врата, успях да изляза от нея, избутан от тежестта и́, и залитайки напред, пристъпих неуверено по-навътре. Страхувах се, че всъщност съм пристигнал на точното място най-накрая. Не се осмелявах да разгледам мащабите, да вдигна глава нагоре и да посрещна електрическите сталактити, надвиснали като зъбери […]

Всички