ВЪЗКРЕСЕНИЕ – Симеон Аспарухов
Животът е търсене през цялото време, а най-сладкото в живеенето на живота, е намирането на всичко, което сме си пожелавали по пътя.
Живейте!
Госпожица Юлия – магията на добрата драматургия
Персонажите живеят на съседната улица и се раждаш, и умираш с всяка тяхна трансформация. Сякаш хулиш и обичаш себе си. Харесваш ги, после се влюбваш, идва и моментът, в който си готов да ги разстреляш. После пак те настъпва любовта по мазола. Те са всички ние с всички наши заглушени вопли и всички извикани противоречия, донесли други по-сложни противоречия.
Етина Етина – поет, който вдишва отрова и издиша въздух
Етина е философ, който обаче си служи с мерилото на поезията. След първата нейна книга се научих да вдишвам. А с новата се научавам да издишвам. Двете са неизбежно свързани. Всяко нещо намира мястото си. Дори и авторът. Който расте в неизбежността на тежестта на собствените си думи.
Intermezzo No.1
Музиката се изливаше от един грамофон с едни дървени колони, ум да ти зайде. Как да си играеш на друго, как? В един момент се въртяхме с възглавниците около оста си, съседната, тяхната и разбира се, заедно със Земята и нейната…, и въобще не мислехме колко безнаказани минути ни остават, а вилнеехме в нашето първо и незабравимо Intermezzo.
Есента е музиката в теб
Снимка: Симеон Аспарухов Не винаги в есента се сбогуваш. Не винаги си честен спрямо нея. Тя не е мъст, не е тъга, не е отчуждаване, сезон е. Често забравяш да погледнеш към дърветата. Съблечени, самотни, сиротни. Напомнят на мислите ти. Но за малко – за една зима. Листата им, всичките, са в краката им. Всеки […]
Точки на кипене
Снимка: Симеон Аспарухов Принципно не се изнервям бързо. За повечето неща. Но има едни малки, незабележими на пръв поглед, заради които мигновено се превръщам в тенджера под налягане. По-скоро в млековарка или както и да се нарича този съд – хит в домакинството на осемдесетарското семейство. Като ми стане горещо под краката и надавам вой като […]
И Господ понякога закъснява
Снимка: Симеон Аспарухов – Накъде? – Просто карай… Тръшна се на задната седалка. Хвърли багажа встрани от себе си и застина със скръстени ръце в скута си. Жегата отново го беше настъпила. С последни усилия и едва разбираемо, се опита да обясни каква е посоката на шофьора на поръчаното такси. Докато колата потегляше, той разбра, че […]
Утро
Снимка: Симеон Аспарухов Хората в къщата още спят. От етажите долавям равномерното им дишане, а заревото си играе с първите им сънища. Едва ли ще ги помнят, но сега са ощастливени, удавени в колорита на невъзможната си действителност. Аз немея, а в отсрещния двор няколко неоседлани коне много бавно хрупат фураж и не ме изпускат […]