Да, обяснение в любов е тази книга. Любов към живота. Все по-всеобемаща и категорична, така че в теб и света ти да не остане място за нищо друго. И тук Иваномир Цанков не спира да раздава частици от себе си, защото е разгадал вярната формула на пълноценното живеене – раздаваш ли, си неизчерпаем, никога не достигаш края […]

„Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето“ – ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и… за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те – в […]

Сезоните може и да не прощават, но лирическата героиня на Елена Стоянова е всеопрощаваща. Защото е пристрастена към красивото. А когато прошката и красотата заживеят между две корици, болката, разочарованието, раздялата,  започват да… светят в тъмното. Детството е с ореол, а любовта побеждава омразата. Камелия Кондова, редактор   Още за книгата ТУК.  

Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога […]

Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което нейната поезия прави впечатление, не е толкова спонтанността, обичайна за повечето млади автори, а напротив – интелектуалния привкус на нейните текстове, пристъпването към света през […]

Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш – и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и… отсъствието […]

След прочита на първата поетична книга на Радослав Симеонов „Монодиалози“ неизбежно следва възклицанието „Още!“. И това „още“ е факт, без да е самоцелно в стил „нито ден без ред“, а след натрупвания – емоционални, философски, разбира се – лични, защото на поета „не му е работа… чуждата работа“. Тази приказка е на баба ми, но […]

Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в „Разплакана пръст“ Ива Спиридонова се обяснява в любов на… самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора.   Камелия Кондова, рецензент ~~~ Ива Спиридонова е заплашително […]