Вие пишете, ние четем слага началото на есента. Но не каква да е, а есен в #ИзмерениеХ ! Време е за ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ на нашия конкурс за ваш авторски текст. Този път очакваме ВАШИТЕ разкази в жанровете фантастика, фентъзи, криви и хорър на тема И З М Е Р Е Н И Е Х.
Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. Както всяка година, тя учеше […]
Разказ за един кърлеж, на когото се случиха невероятни неща (или разказ за здравеопазването, който би следвало да е много тъжен, но всъщност е много забавен, защото в него има приятелство, грижа и още нещо) Беше хубав юнски следобед. Слънцето огряваше цялата поляна и тя се гиздеше, окъпана от светлина, аромати и тишина. Малкият кърлеж […]
Снимка: Симеон Аспарухов Юли е опънал лениво дългите си дни под слънцето. С зелена шапка и дъх на море. Дразнещо-спокоен и примамливо-щастлив, леко полюшващ се в хамак, пълен с песъчинки. Устата му е пълна с череши и със семки от диня, които малко се колебае дали да глътне, или да изплюе. Пълна е и […]
Снимка: Симеон Аспарухов Сянката на птица моли да я пусна,моли да я пусна в рая на сърцето.Сенчице ефирна, с тъжните си устни нека те целуна. В алено да светят. После ще те пусна. Знам, че е възможномъката ми черна с обич да прегърнеш.В кървавото ложе острото на ножавместо теб, сестрице, нека да посърне. После ще го […]
Снимка: Симеон Аспарухов *** Да се чуваме без да говорим във прозрачна, добра тишина. Бял, невидим олтар да отворим, да изгрее внезапна луна… Да мълчим, а сърцата да шепнат тихи свещи запалили пак. И молитвен, и нежен, и клетвен да се спусне в косите ни мрак. Да говорим с очите си само, всичко казали вече […]
Снимка: Симеон Аспарухов Буташе количката с едногодишната си дъщеря и, сякаш на забързан кадър, се разминаваше с хората, които бяха плъзнали като бръшлянови листа из улиците. Спъваха я с разпилените си разклонения и ѝ пречеха да се скрие по-далеч от нещастието. Бързаше да избяга от бурята, която я захвърли в морето […]
Снимка: Симеон Аспарухов С Вяра се запознах в един влак, на разсъмване, докато се връщах от поредното си безразсъдно пътешествие – с малко багаж, недостатъчно пари и почти никакви мисли за живота ми в големия град. Изглеждаше на не повече от трийсет, с дълга, пшеничноруса коса, някак съвсем естествено и […]