home~pRzlpP~S0dpPj~q22421_j

Снимка: Симеон Аспарухов


Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, „даскалоливница“. Има още два химна: на Йордан Ненов, отново учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището.
Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски. На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“.

Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен,която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методи на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време…
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!

Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост! Нека наистина да се възродим, да вървим по пътя само напред, да възкресяваме, създаваме и пазим езика и културата си. Да продължаваме да бъдем народ с ценности, народ с морал и да се гордеем с всички наши предшественици и съвременници, които са дали и дават паметта на нацията ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички