home~Kb7ae7~9aT91o_j

Снимка: Симеон Аспарухов

***

Да се чуваме без да говорим

във прозрачна, добра тишина.

Бял, невидим олтар да отворим,

да изгрее внезапна луна…

Да мълчим, а сърцата да шепнат

тихи свещи запалили пак.

И молитвен, и нежен, и клетвен

да се спусне в косите ни мрак.

Да говорим с очите си само,

всичко казали вече насън.

Край да няма, начало да няма…

Сенки две, коленичили вън –

да сме истински, яростни, диви –

две въздишки сред грях и вина.

Наранени, безмълвни, но живи,

във прозрачна, добра тишина…

https://youtube.com/watch?v=6X2UjCNaWVg%3Frel%3D0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички