Книгите като надежда, смисъл и духовно пътешествие
✍️ Какво търсим в книгите – спасение, утеха, смисъл или просто възможност да надникнем отвъд границите на собствения си живот?
В рубриката Писателят като читател срещаме авторите чрез книгите, които са ги изградили, вдъхновили и останали с тях през годините. Всяка читателска биография е различна, но всички те водят към едно и също място – любовта към литературата.
Днес ви срещаме с Даниела Йорданова – разговор за Ремарк, Бредбъри, Виктор Франкъл, Харуки Мураками и за четенето като път към надеждата и вътрешната свобода.
- Книга, към която се връщам отново и отново
„Триумфалната арка“ на Ерих Мария Ремарк заради дълбочината на разсъжденията, мащабната картина на живота във време на война, плътността на образите, палитрата от чувства, богатството от изразни средства и трогателната любов между Равик и Жоан.
- Книгата, която ме разтърси
„Нощ в Лисабон“ на Ерих Мария Ремарк – заради всичко в нея.
- Книгата, която ме научи да пиша
„Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри.
- Книга, която бих подарила на приятел
„Човек в търсене на смисъл“ на Виктор Франкълс – послание към моя приятел да не се предава, да търси път към духовното оцеляване, да си поставя цел, заради която да продължи да живее въпреки трудностите, страха, отчаянието, болката…
- Книга, която ме накара да мисля дълго след последната страница
„Трима души в една лодка“ на Джером К. Джером заради блестящото чувство за хумор от най-висок клас и в същото време заради дълбокия разрез на едно общество, в което липсва хуманно отношение към ближния. Любим цитат: „Гласът на съгрешилата несретница не проникна през хладните стени на тяхната почтеност.“
- Подценена книга, която заслужава повече внимание
Българските народни приказки. Днешните деца не ги четат, вероятно защото техните майки не са им чели, когато са били малки. А в тях са всички отговори на въпросите, които ни вълнуват. Те са съкровищницата на народна мъдрост, натрупана през вековете.
- Книга, която открих случайно, но се оказа важна за мен
„Първо лице единствено число“ от японския писател Харуки Мураками. Допада ми неговият стил, а установих, че имаме доста общи представи за нещата от живота. Чета всичко от него и книгите му са възможност да опозная в детайли един далечен свят.
- Любим литературен герой
Равик от „Триумфалната арка“.
- Любим първи ред от книга
„Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата.“ Така започва „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри.
- Книга, която чета в момента
„Чуй песента на вятъра“ от Харуки Мураками.
- Книга, която бих искала да съм написала
„Триумфалната арка“ на Ерих Мария Ремарк.
- Любима книга от български автор
Имам много любими автори, но най-много харесвам поезията на Атанас Далчев и Борис Христов („Вечерен тромпет“ и „Честен кръст“). От разказвачите на истории харесвам Емилиян Станев и „Крадецът на праскови“, Георги Марков и „Жените на Варшава“, Георги Божинов и „Калуня-каля“. Разбира се, не мога и без класиците като Иван Вазов, Елин Пелин („Под манастирската лоза“), Йордан Йовков. От съвременните автори харесвам разказите и пиесите на Захари Карабашлиев.
- Какво означава четенето за теб?
Книгите са храна за душата ми. С тях пътувам във времето и в света на видимото и невидимото. Правят ме по-добра, дават ми надежда, вдъхновяват ме. Чрез книгите живея различни животи и разширявам съзнанието си, получавам мъдрост, откривам различни хора и светове. Четенето на книги ме откъсва от неприятната реалност както у нас, така и в света.
Това е част от поредица срещи с български автори, които ни разкриват своя читателски свят – книгите, които ги изграждат и остават с тях във времето.
Ако този разговор ви е накарал да се замислите, разгледайте и книгите на български автори в каталога на Библиотека България – съвременни гласове, които също търсят, намират и остават.