„Дърпане на сенките“ на Ирен не е една от книгите из литературното пространство, а е книга, която ни кара да се научим да се разкриваме не като се отдалечаваме в себе си, а като се приближим до Другия. Творбата е близо 100 страници и е разделена на пет „етапа“:
Първа година. Блян за обич
Втора година. Мъка в капитали
Трета година. Из най-тъмната нощ
Четвърта година. Сянката се бори
Пета година. Спомен за бъдещето
Ирен ни приветства с най-човешкото пожелание – да бъдем истински разбрани. Тя, като световен специалист в сферата на психологията и по-точно психоанализата, ни дава инструментариум, с който да разчетем светлината си. За нея процесът е „изгарящо в молитва слънце“ – един от най-красивите начини, които съм срещал за описване на дърпането на сенките. Тук е важно да се изяснят двата термина – дърпането не е премахване на було на его-то или на социалния свят, който не ни позволява да бъдем автентични, дърпането е отварянето пред фактите на света, тоест не е пасивен процес на възприемане, а е активен начин на свикване. Сенките пък не са архетипите, които повтаряме без да знаем, те са предълбоките корени на спомените ни, които създават нашия собствен архетип, а той възпроизвежда нас самите. Метафорите на Ирен са повлияни от парижката традиция, но и от френската литературна традиция в българската литература. Тя говори за модерния човек, в модерния град, който е залостен между напълването на света с предмети, но и със смисъл. Тя говори за миналото, говори за капитали, говори за исторически процеси, но линията, която обединява опуса на Ирен, е обичта. Борбата за обич, спомнянето за обичта, съхраняването на създадената обич. Поезията на Ирен я олицетворява – тя е човешка прегръдка, упорита в добротата си, непримирима с качеството и невероятно вдъхновяваща.
„Дърпане на сенките“ е красива книга – странирането, поетиката, естетиката на листа, корицата. Всеки фактор е комбиниран и създава усещането за уют, за разговор с онази част от нас, която през деня е заета, задъхана, бързаща, но в онези моменти, когато се срещне
със сенките, не може да говори. Тази книга е разговорът, до който мнозина не достигат. Читателите на „Дърпане на сенките“ трябва само да благодарят на Ирен за превода.
Георги Славов*
Фотография: „Библиотека България“
~~~
*Георги Славов е български поет, журналист и музикант. Автор е на три стихосбирки.