Какво хубаво послание! Всъщност, така се казва поетичната книга на Симеон Аспарухов, чиято премиера бе снощи в Пловдив. „Човекът-чудо“, както го нарича редакторката му Ива Спиридонова, подари на приятелите и почитателите си спектакъл, който лично аз никога няма да забравя.
Напуснах веднага събитието, след като то се финализира, за да съхраня думите на признателност, избликнали в душата ми. Ива и Симеон отново ме въведоха във филм, в който летях, издигната до небесата. За това допринесе и многопластовото, силно емоционално подкрепление на дуо „KsANa“: Клавдия Китанова /вокал/ и Антон Яначков /китара/. Двамата музиканти са заедно от 2016 г. и са от Пловдив. Преди две години те се срещат в гр. Хисар и решават да формират дует. Не знам какви са били участията им преди, но от тази вечер аз съм техен всеотдаен последовател, изпълнена с кротко преклонение. Както признава Клавдия, Симеон дава хоризонт за обединяване на двете им големи страсти – музиката и книгите. Автор и музикант се редуваха в рецитала на стихове от книгата му под постоянния акомпанимент на Антон, а вокалистката се включваше и с невероятните си соло изпълнения, от чиято магия завинаги съм запленена. Глас, който не просто пее, а споделя и разказва: това е за мен Клавдия Китанова. Едно младо момиче, чийто път е още в началото, но със сигурност е отбелязан с необикновеност. Благодаря ти, Клавдия!
Кой е Симеон Аспарухов? Във фейсбук пространството той присъства със своя РАЗХВЪРЛЯН УМ. Съдбата го среща случайно с думите на Ива Спиридонова, а оттам нататък вече нищо не е случайно. През миналата година те бяха гости на Културен център „Бялата къща“, където Ива ни прегърна с нежната си, витална и сбъдваща се приказка. Сега тя е редактор на първата поетична книга на Симеон, която носи емблематичното заглавие „Дни за обичане“.
Симеон Аспарухов притежава артистичен талант и умение да общува с публиката. Психолог по професия, той раздава своята поетична дарба с много любов. Двамата с Ива пътуват често из България, като навсякъде оставят прегръдки и обич.
Срещата бе открита от редакторката на книгата, която каза знаменателни думи. За нея Симеон Аспарухов е чудо. Той изпълва живота ни с всеотдайното си лирическо присъствие, без да се натрапва. Посланията му за искреност, честност и топлота ни спасяват от единението на самотата. Поетът реди стиховете си с музика и картини в една невероятна симбиоза, откъдето идва и неповторимото му човешко усещане за близост и споделеност. Той не крещи, нито заповядва, а шепне. Издига призив за откровен и честен диалог, за да бъде спасена любовта. Вярва в живота и в сбъдването на мечтите. Сърцето му е огромно и побира в себе си целия свят. Както призна Ива, „Симеон е човек, който флиртува с живота и го претворява чрез думи, които ни обичат.“ Поетът искрено вярва в живота и му принадлежи, отдавайки му се безусловно. Това пътуване невинаги е гладко, но си струват рисковете, защото само така достигаш до истини, които са близко до Божиите. От малък се увлича от поетичните си копнения, но в книгата му са включени неща, написани през последните три години.
Автор и редактор са подбрали най-красивите цветя, за да напълнят поетическата градина на Симеон Аспарухов с много любов и топлота. Духът на книгата е с отворен край, който ни призовава да се обичаме. Защото няма нищо по-ценно от това! Всеки нов ден, тук и сега, се ражда щастието ни, а то е чупливо, но и неповторимо. Тази вечер авторът Симеон Аспарухов и ние, публиката, написахме нова страница в голямата книга на ОБИЧТА. Стихосбирката е вселена, родена от хаоса на един разхвърлян ум, но именно хаосът обединява разпиляността на звънтящите думи, като ги изпълва с многообразие от форми и съдържание.
Посланията на Симеон Аспарухов са уроци, които ни учат на най-главното: как се обича. Защото без нежността на богинята ОБИЧ бихме се изгубили във водовъртежа на живота. Той, животът, понякога ни отблъсква, но и приласкава после. И всичко това е, за да ни научи да обичаме… ЗАВИНАГИ!
Поетът задава въпроси, съветва и изповядва. Въвежда ни в съкровения си свят без изкустности и притворство. Харесва му тихия шепот, но не и показността. За него, както и за мен, ЖИВЕЯ е синоним на ОБИЧАНЕ. Защото именно обичта придава смисъл на живота ни, тя е тази, която държи нашите криле силни, като ги изпълва с витална многозначност. Без нея не бихме се докоснали до цялото това цветно многообразие, което ни опива и вдъхновява, дори и в случаите, когато сме тъжни. Защото щастието е път, но път за двама, и изгубеният брод, ако това се случи, трябва на всяка цена да бъде намерен, за да пребъде обичта. Дори и да се изсипят върху ѝ гръмотевици, нека помним, че именно чрез тях обичта се пречиства и обновява.
Книгата „Дни за обичане“ ни учи как да обичаме. Тя ни прегръща със светлото си доверие, нежно и ранимо, колкото и необходимо.
През есента Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов отново ще ни гостуват с техния общ „Поетичен дует“. Както сподели Симеон, „Пловдив е най-хубавият град, който става все по-красив“. Книги като неговата заслужават да преминат оттук, а също и да останат.
Пожелавам и на двамата сбъднатост и още много, много щастливи срещи като тази. Благодаря ви: Ива, Симеон, Клавдия и Антон за чудото, прегърнало ме с усмивка…
ОБИЧТА!
Спаска Попова (филолог, поет и мечтател, неуморим пътешественик)