Снимка 2.2
 

Четях книгата на Мира Папо „Докато смъртта ни събере“ и си мислех, че за автора важи онова енциклопедично понятие „писател хуманист“ без капка архаизъм в епитета. Защото Мира Папо отправя послания, изпълнени с човечност. Като изкусен притчов разказвач, обаче тя изкусно преплита човешки съдби, разказва истории, прави аналогии и преплита минало, настояще и бъдеще в една спирала, която ни отвежда към Обетованата земя. А Мира Папо е прозряла, че тази свещена територия всъщност е човешкото сърце, първоизточник на Божието начало у нас, хората.

Като писател Мира Папо издига своя глас като истински защитник на онеправданите и закрилник на различните и малцинствата. По-важното за мен обаче е, че я почувствах като търпелив утешител на нещастните и благ спасител на нищите. Защото нейното послание: „Когато помагаме на другите, всъщност спасяваме себе си“, всъщност я определя като истински автор хуманист, както казах в началото. И ако някой все още се дразни от някаква претенция в епитета, ще го кажа по-простичко – писател, изпълнен с Човечност!

 

Стоян Терзиев, журналист в БНР Пловдив и поет

Фотографии: „Библиотека България“, личен архив

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички