2024-03-21_16-30-21-279-horz1

 

 

Коя фраза повтаряш често?

Не е точно фраза, а дълго изречение, което повтарям всеки ден по много пъти, особено когато съм на работа. И то е следното: „Правенето на упражнения трябва да стане част от живота ви – като миенето на зъбите, всеки ден, сутрин и вечер, без значение къде сте.“ Иначе, напоследък често повтарям, че хората са станали лоши и ми липсва времето, когато всички бяхме по-усмихнати и доволни от живота си.

По какво посрещаш хората?

По излъчването им. Търся положителното или оправдание за негативното, което всеки човек излъчва. Ако търсим аналогия с популярното твърдение, че по дрехите посрещат – убедила съм се, че това нищо не значи. Хората винаги могат да те изненадат, в което е и чарът на живота и това да бъдеш част от социума.

За кои три неща няма място в живота ти?

Към днешна дата в живота ми няма място за голямо куче (понеже ме е страх от тях), за страха (да, знам, че е парадоксално, но аз все пак съм жена), за хора, които са ме предали.

Кога се смееш най-силно?

Винаги когато мога. Когато някой ми разкаже хубав виц. Когато имам нужда да рестартирам след кофти ден, гледам stand-up, при възможност на живо, при невъзможност – в youtube. Няма нищо по-хубаво от това да говоря с някой любим човек и да се разсмеем. Често се разсмивам и като гледам как котараците ми Атлас и Аристотел се опитват да измъкнат резен лимон от стъклена чаша с газирана вода…

От коя книга имаш най-много спомени?

Като изключим учебниците ми, от които за щастие помня толкова, колкото ми е необходимо в работата, има и доста романи, от които помня истории, герои, картини… Често помня и усещането, което някоя книга ми е създала. Понеже всяка книга създава свое място, носи своя енергия. И така, книгите, от които имам спомени: от  „Окончателна диагноза“ на Артър Хейли, „Бъдеще“ и „Текст“ на Глуховски, „Пътеписът на един котарак“ на Хиро Арикава, „Зеленият път“ на Стивън Кинг. Онзи ден изчетох „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на Бегбеде и ми се прииска да я подаря на всички! Много спомени имам и от създаването на моите книги, разбира се.

Колко дълго трае младостта?

От медицинска гледна точка – докато тялото завърши развитието си, от емоционална – колкото си позволим. В това отношение винаги се вдъхновявам от мама – всяка година на рождения си ден тя става на 18 и живее като истински млад човек.

Ако животът е сцена, то коя роля изпълняваш ти?

Често си мисля, че съм осветителя или гардеробиера, или дизайнера на костюми в театъра – никой не ме вижда, но ако изчезна, всичко се проваля. Ако съм на сцената, обичайно съм мъдрото старче, което дава съвети. Признавам си, че понякога съм и красивата празноглава главна героиня, която през цялото време е в центъра на събитията. Но това се случва далеч по-рядко.

Спомени за рециклиране – Библиотека България (biblioteka-bulgaria.bg)

Кога мислиш за любовта?

Постоянно! Мисля, че всичко, което правим, във всеки момент от живота ни, трябва да е с любов, от любов. И че това, че напоследък си мисля, че хората са станали лоши, е точно защото има по-малко любов в душите и в дните им. Ако ме питаш за романтичната любов, за онази между двама души, които искат да споделят всичко – малко по-рядко, но всеки ден.

Какво даваш на хората?

Всичко, което ми позволят… Преди много години научих един много важен урок от един много специален човек в моя живот – че има милиони начини да вземеш нещо от някого и само един да дадеш – ако човекът го иска. Иначе, основно давам съвети, указания, рецепти (къде хартиени, къде електронни), идеи. И времето си!

Как се лети в облаците?

(Докато отговарям на въпросите ти, съм в самолета на път за Лондон. Много ми се прииска да ти отговаря буквално – със самолет! 😊). Съдейки по реалността около нас, явно е много лесно… При мен летенето се получава, когато съм истински щастлива.

Кое от миналото си запазила, има го сега и искаш да остане?

Паметта за корените ми. Усещането за вкъщи, когато прегърна мама. Вдъхновението. Нуждата да чета, да слушам, да опознавам, да пътувам, да се движа, да се развивам, да пиша.

Коя си в очите на приятелите си?

Има една стара турска поговорка, която казва така: Пази се от приятелите за добри дни. Аз съм от приятелите за лошите дни, човекът, на когото всички се обаждат, когато има проблем. Но това е моето усещане за нещата. Мисля, че въпросът трябва да се зададе на приятелите ми. 😊

От какво се вълнуваш най-много в момента?

От предстоящата музикално-поетична вечер, която ще направим в приказната „Галерия 88 – Камен Попов“ на 01.04.2024 г. Ще бъдем с Мишо Шишков, което винаги е удоволствие. Той ще свири на пиано, аз ще чета стихове и ще споделям защо съм трудна за обичане.

 

Кои са най-важните цветове в света ти?

Нюансите на розовото, защото искам да приема женското в себе си и се уча да съм оптимист; бялото, защото носи в себе си всички други цветове. И черното, за баланс.

Какво знаеш за града ни, което си чувала от другаде малко пъти или никога?

София за мен е като дома на непознат, който ме е посрещнал с радост, понеже е видял колко съм самотна. Историите, които ми разказват приятелите, които са родени тук, са за сградите, местата, хората… За тези 18 години тук научих, че каквото и да правя, животът винаги ме връща в София.

Разкажи ни за музикалния албум, който си слушала най-много.

Предизвикателен е този въпрос! Албумът се казва „Koyu Antoloji  и е на моят любим турски рок музикант Теоман. Албумът обединява някои от най-добрите му песни в нови аранжименти, издаден е през 2018-та, и е двоен. Тези две CD-та ще се изтъркат от слушане скоро у дома, но не мога без тях. Теоман е интересен музикант, в последните години стана изключително смел. Харесвах го преди, когато споделяше много в текствоете на песните си, а сега го обожавам, защото вече е и смел, и рязък, дръзко казва всичко, което е в съзнанието му. Вдъхновяващо е! Общо взето, когато чуя негова песен си казвам „Искам и аз така да въздействам!“.

Право на самота – Библиотека България (biblioteka-bulgaria.bg)

Какво отлагаш?

Твърде често отлагам да остана насаме със себе си и да бъда щастлива. Отлагам и да прекратя взаимоотношения, които съм градила с години, а после са ме разочаровали. Защото в нашия свят става все по-трудно да намираме нови хора, не искам да отхвърлям с лека ръка онова, което имам.

Как искаш да изненадаш себе си?

Като стана по-смела и дръзка.

Заведи ни на място, което много харесваш.

На брега на Дунав, в Русе. Качваш се на влака от Централна гара – София, пътуваш в добрата компания на някоя хубава книга, слизаш на гара Русе, излизаш от гарата, тръгваш по „Борисова“, стигаш до пешеходната зона, минаваш площада, после вляво от сградата на Съдебната палата, стигаш до бул. „Придунавски“, слизаш долу, намираш си някоя пейка и се настаняваш да гледаш реката. Ако времето е хубаво, ще е пълно с хора. Но можеш да стоиш там и да гледаш как тече водата и да се оставиш на мислите си. Най-хубавата медитация, която можеш да направиш!

Понякога ми стигат 5 минути, понякога ми трябват часове. Обичам да ходя там сама, точно за да мога наистина да се насладя на компанията си. Това е моето място. Благодаря ти, че ми напомни, ето това е щастие, което отлагам, а мога да си доставя.

 

 

Въпросите зададе Симеон Аспарухов

Фотографии: Библиотека България

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички