Кои са твоите трудни моменти и как прогонваш мрака?
Моите трудни моменти всъщност са хора. Те идват, отиват си, и всяка раздяла наистина преживявам като смърт. Драматизирам или не – вътрешно преживяване е и не мога да се сърдя на тези, които не ме разбират, защо не са като мен. Мога само да търпя осъждението им. Или да не го търпя.
Мракът си отива сам, защото не може да схване светлината. А у мен има по много и от двете.
Срещат ли се противоположностите в живота?
Срещат се. Най-вече за да разберем, че в сърцевината, в ядрото, всички сме едно и също – бозайници с потребност от прегръщане. Само периферията е различна.
Кои са трите най-важни неща в живота ти и носят ли ти щастие?
Бог, семейство, любов. И всъщност са едно. Има мигове на щастие, да. И биха били повече, ако успея да се примиря с това, че щастието не е константа.
Има ли у теб смелост, на която не всеки човек е способен, и как я наричаш?
Писано е, че съвършената любов изпъжда страха. Несъвършена съм, съвсем по човешки, само дето у мен има много, много любов. И с нея си проправям път през несмелостта.
Разкажи ни за книгата, за която се сещаш най-често.
Книгата, за която най-често се сещам, е „Биби – малкото северно момиче“ на Карин Михаелис. Просто искам и аз да пътувам с влак, да имам монета в кадифената панделка на шията и да се окаже, че съм графиня по произход.
Носиш ли грешките си от младостта, или са само спомен?
Нося ги под формата на белези – или по тялото, или в сърцето.
Ако животът е сцена, то как би го режисирала?
Не ме бива в режисирането, аз съм сценарист.
Къде е любовта?
Няколко отговора по-горе, а всъщност навсякъде. Без нея няма как да има реалност, тя представлява единствената реалност. Иначе всичко би се разпаднало.
Кога няма връщане назад?
Връщане назад няма единствено когато си от обратната страна на тревата. И добре че душата е безсмъртна и има цяла вечност пред себе си. Което е доста голяма отговорност за нас.
Илюзия ли е потребността да мечтаем?
Една от най-огромните лъжи, създадена да ограби радостта ни е, че потребността да мечтаем е илюзия. Така да знаеш, Мо. Не че не съм губила мечти по пътя. Просто в това отношение се старая да съм като децата – мечти до дупка и липса на времева линия, в която сюжетна линия на живота е възможно.
Човекът ценност ли е?
Няма нищо по-ценно от една човешка душа. Цялостно – ценност е. Ще си позволя да отговоря от позицията на застъпник в борбата против трафика на хора – милиарди годишно печелят трафикантите в тази индустрия от телата и труда на човешки същества, експлоатирани против волята им. Тази индустрия е по-доходна от пазара на наркотици.
Кой човек е приятелят?
Не знам защо само стихотворения ми идват наум като отговори, но ще се въздържа. Приятелят е дефицитният човек, уви. Човекът, който притежава най-много от всичко онова, което те кара да се отпуснеш, когато си се напрегнал излишно; да се мобилизираш, когато си се отпуснал ненужно. Човекът, който носи смях и радостен шум, или тишина и мир в света ти. С когото можеш да плачеш и пред когото можеш да оставиш сърцето си незащитено. При мен е малко особено – не мога да се влюбя в неприятел. Добре, че вече съм семейна 
Накъде гледаш сега?
Нагоре – метафорично. Реално – гледам си в краката, защото се налага – непрекъснато се спъвам, удрям; поливам се с кафе и се изгарям – сякаш тази обвивка пречи на душата ми да танцува.
Къде те посрещат с отворени обятия?
Вкъщи. Имам няколко вкъщи. Навсякъде, където ме чакат, имам дом.
Кои са най-важните цветове в света ти?
Черно. То не било цвят. Зелено и синьо. Като гори, като очи. Като море. И като тъга.
Разкажи ни за музикалния албум, който си слушала най-много.
„Pale“ на Diorama, „Black Celebration“ на Depeche Mode и напоследък „Албум“ на Молец. И трите репрезентират съвсем различни периоди от живота ми. И трите са ми безкрайно лични и разказват истории, които няма как да бъдат пресъздадени по друг начин. Трябва да се чуе.
Какво пришпорваш и какво отлагаш?
Вече съм на възраст, която предполага забавяне и улягане, не пришпорване. Отлагам да стана клише. Отлагам и да стана по-добра версия на себе си – предпочитам да има за какво да бъда отхвърляна – човек свиква с определено състояние и то става зона на комфорт. Казах сума клишета, уви.
Как искаш да изненадаш себе си?
Искам да бъда спокойна, да не бъркам тревожността със страстта и да имам мир и в бурята. Искам да не търся, да не чакам и да не скърбя, само да се радвам на света наоколо; на творението. Това би било изненада. Наистина би било.
Заведи ни на място, което много харесваш.
Бих ви завела в едно малко райско селце, в което съпругът ми и аз си взехме къщичка. Казва се Стоките и е близо до Севлиево. И близо до Небето.
Въпросите зададе Симеон Аспарухов.