home~Kb7ae7~6bHqK4_j

Снимка: Симеон Аспарухов

Сянката на птица моли да я пусна,
моли да я пусна в рая на сърцето.
Сенчице ефирна, с тъжните си устни 
нека те целуна. В алено да светят.

После ще те пусна. Знам, че е възможно
мъката ми черна с обич да прегърнеш.
В кървавото ложе острото на ножа
вместо теб, сестрице, нека да посърне.

После ще го счупим с гълъбова нежност.
Гълъбово-нежно в пух ще го завием.
Утре като тръгнем, друг да не пореже
болката, че птици станали сме ние.

Нека да целуна, сенчице изящна,
с тъжните си устни грозната ти рана.
Може да поискам (нищо че е страшно)
с птица във сърцето тука да остана.

https://youtube.com/watch?v=sv-eC2m45ys%3Frel%3D0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички