Една надежда, две съдби – Яна Вълчева

Снимка: Сиана Грамадникова Илай беше уморен от толкова думи. Събираше ги от години. Изхвърлени, забравени или просто ненужни. Намираше ги из целия град. В парка, под някоя пейка, до кошчетата за боклук на кея или в края на градския площад. Заболя го, когато веднъж  северният вятър довя в краката му думата ДЕТСТВО. Но той беше […]

– Ще си насадя дърво! – рече той и ме погледна с теменужените си очи. – Добре, но какво дърво искаш? –  попитах аз, макар да не разбирах нищо от дървета. – Голямо и червено! – каза той, като продължаваше да се взира в очите ми. – Те всички са зелени! Поне през пролетта и […]

Избърсах потта, избила по лицето ми и отворих още по-широко очи, за да им попреча да се затворят. Бях на крак вече повече от двайсет и четири часа и не бях сигурна колко още ще издържа. Помещението преливаше от злокобни стонове. Въздухът беше горещ и спа́ рен. Острата миризма на болна човешка плът се врязваше […]

Снимка: личен архив Имах усещането, че съм вървяла с часове, когато погледнах надолу и пред мен се откри тя – огромната, и в същото време всяваща сковаващ страх, призрачна къща. Беше мрачна и тъмна, като предишния път, а вонята от блатото постепенно изпълваше въздуха. В тази си част хълмът бе по-полегат и обещаваше леко приземяване. […]

Снимка: Десислава Грамадникова (По мотиви от трагичните събития по време на Априлското въстание в гр. Перущица) Един… два… три… четири… Протяжният стон на черковната камбана раздира тишината, а аз броя ударите наум. Босите ми стъпала са изтръпнали от студ. Стоя до леглото и със схванати пръсти бавно сплитам косата си на плитка. Оттатък стъклото април вече пълзи […]

Снимка: Светослава Мадарова *** Обясни ми тъгата със жестове, с нарисуван в снега силует; как се влюбваме, как се харесваме. После как се отричам от теб. Щом посегна към тебе, извикай ми. Изчезни в тази сляпа мъгла. Нямай време за връщане никога. Ала щом те прошепна, ела! Всяка обич изстива след болката като чай, над […]