Книгите, които изграждат писателя отвътре
📚 Какво чете писателят, когато не пише? Към кои книги се връща, кои го разтърсват и кои остават с него дълго след последната страница?
В рубриката „Писателят като читател“ срещаме авторите отвъд собствените им текстове – като читатели, като търсачи, като хора, които са били променени от думи. Това е онова тихо пространство, в което книгите не са просто влияние, а лична история.
Днес ви срещаме с един глас, който ни допуска до своя вътрешен читателски свят – свят от класики, открития и дълбоко преживени книги, които продължават да живеят отвъд кориците си.
- Книга, към която се връщам отново и отново:
Мисля, че са две. „Фондация“ от Айзък Азимов и „Дюн“ от Франк Хърбърт.
- Книга, която ме разтърси:
Несъмнено това е „1984“ от Джордж Оруел.
- Книга, която ме научи да пиша:
Понеже пиша поезия, евентуално би трябвало да се замисля за конкретни стихосбирки… Нека посоча „Затръшнато небе“ от Крум Филипов, „Октомври“ от Елин Рахнев и, не на последно място, „Моторни песни“ от Н.Й. Вапцаров.
- Книга, която бих подарила на приятел:
„451 по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри.
- Книга, която ме накара да мисля дълго след последната страница:
„Зимата на нашето недоволство“ от Джон Стайнбек.
- Подценена книга, която заслужава повече внимание:
С две ръце препоръчвам „Не можеш да изядеш тази стая“ от Никол Хохголцерова, в превод от словашки на Николай Фенерски!
- Книга, която открих случайно, но се оказа важна за мен:
„Живата факла“ от Стивън Кинг, точно с превода, който съм чела. След което „Мъртвата зона“, „Кери“ и всички последвали издания на Краля.
- Любим литературен герой:
Самюъл Ваймс от поредицата за „Светът на диска“ от Тери Пратчет.
- Любим първи ред от книга:
„Слънцето грееше, птичките чуруликаха, Бог си беше на небето и всичко беше наред със света.“ – из „Пълнолуние в Бландингс“ от П.Г. Удхаус.
- Книга, която чета в момента:
Биографична книга за живота и смъртта на Клиф Бъртън от „Металика“, както и „Пътешественикът във времето и неговата жена“ от Одри Нифнегър.
- Книга, която бих искала да съм написала:
Бих посочила две – „Спасителят в ръжта“ от Джеръм Дейвид Селинджър и „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли .
- Любима книга от български автор:
След „Старопланински легенди“ от Йордан Йовков, единствено възможно е на този времеви етап да посоча „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков…
- Какво означава четенето за теб?
Колкото и лаконичен да ми се струва този отговор, в него влагам всичко: Четенето е живот!
🎯 Очаквайте още срещи с български автори и книгите, които остават с тях.
Ако този разговор ви е докоснал, разгледайте и книгите на български автори в каталога на „Библиотека България“ – съвременни гласове, които също търсят, намират и остават.
Фотографии: личен архив
Библиотека България – нашето издателство за българска литература