6- – фотограф – Марияна Симеонова 1

Ембрион на тъгата

Расла съм
под отчаяното сърце на майка ми.
И до днес чувам как се разбива,
как се страхува.
Расла съм
до счупените ключици,
до синините.
Може би затова са сини очите ми.

И аз ритах безпомощно,
за да я спася от баща ми,
а тя си мислеше, че се радвам
и ме галеше с ръката, на която блестеше
златната халка на една тъжна робиня.

И аз бързах, мамо, да изляза,
за да те защитя
девет месеца ми трябваха,
а после мълчах цяла година.

Трябваше да се науча да тичам, мамо,
за да те опазя,
после събирах сили, за да те спася
и го направих.

Затова съм тук,
въпреки че не трябваше.

Аз съм
обречен ембрион на тъгата,
мамо…

 

Там

…където любовта
граничи с безумието,
а страстта е просто опиат
на приспаните копнежи
за невъзможно щастие,
където спомените
са морските сирени
на съзнанието,
а чувствата
са уморени птици,
кацнали върху поетичната ми длан.

Там аз гранича със смъртта
и границата става все по-тънка.

 

Дом

Уют за влюбените.
Затвор за оскърбените.

 

Казино

Смъртта е крупие,
което накрая прибира
всички залози за щастие.

 

За всеки въпрос

„Такъв е животът“
не е достатъчен отговор.

Любел Дякоf, „Ембрион на тъгата“, 2021

Фотография: Мариана Симеонова 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички