В рубриката „Авторите“ ви срещаме отблизо с гласовете зад книгите на „Библиотека България“. Публикуваме откъси без редакторска намеса – такива, каквито са в своето книжно тяло – за да усетите стила, атмосферата и вътрешния ритъм на всяка книга. Днешният текст е покана за съпреживяване.
В свят, в който харесванията са валута, а равноправието е внимателно конструирана илюзия, всяко „приключение“ може да се окаже бягство. Предлагаме ви откъс от романа „Ердория“ на Теодора Георгиева – история за реда, контрола и смелостта да видиш отвъд тях.
07.10.2044 година. Ердория. Област Бегея.
С Пела чакаме мама и татко в коридора. Винаги сме готови преди тях, когато ще ходим до „Хралупата на Ери“.
– Камък, ножица, хартия, едно, две, три!
Аз показвам хартия, тя камък.
– Камък, ножица, хартия, едно, две, три!
Пела показва хартия, аз ножица.
– Не е честно! – мрънка Пела.
– Камък, ножица, хартия, едно, две, три!
Пела показва ножица, аз хартия. Оставям я да победи.
– Промяна в плана! – татко слиза по стълбите от втория етаж. Носи голям сак.
– Заминаваме на приключение! – мама върви след него.
– На ски?
– На сафари?
– На езерото Моко?
– В Рубинения парк?
…
Странно е, че не се снимахме нито веднъж. Как мама и татко ще съберат харесвания, ако не качат нито една снимка?
…
– Това приключение е малко по-особено – татко говори с деловия си глас, който използва, когато ни обяснява нещо сериозно.
– Не е точно приключение, а пътешествие – казва мама.
– За колко време? Кога се прибираме? Искам да се прибирам! – мрънка Пела.
– Няма да се прибираме.
– Напускаме Бегея.
– Какво? – питаме с Пела в ужас.
– Заминаваме.
– Не искам! – плаче Пела.
– В друга област ли ще живеем? – питам.
– Заминаваме във Вита.
Мама и татко се шегуват! Вита е лагерът на Съхранителите на Светлината!
…
Обзема ме ужас. Мощен и обсебващ. Стомахът ми се свива. Сърцето ми препуска с ритъма на влак-стрела.
– Но… те… те… са… теро… теро… терористи…