Гергина Дворецка е родена в София на 21 януари 1954 г. Завършила е софийската 9-та гимназия с преподаване на френски език и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Пише стихове от ученичка. Публикувала е във вестник „Средношколско знаме”, списание „Родна реч”, във вестниците „Пулс”, „Литературен фронт”, „Стършел”, списание „Пламък” и други.
По нейни стихотворения са създадени песни, изпълнявани от Лили Иванова, Асен Гаргов, група „LZ”, Тони Димитрова, Асен Масларски и други.
Според Гергина, любовта ражда най-красиви стихове, когато е копнеж или болка. Ако човек е щастливо влюбен, рядко изразява това с думи. Казва, че за нея поезията е начин да изразява себе си, но голямата ѝ детска мечта е била да стане журналистка и е щастлива, че тя се е сбъднала.
Почти целият ѝ трудов стаж е преминал в БНР. В програма „Христо Ботев” е водила младежки, културни, исторически, образователни и други предавания. Създател и водещ е на първото у нас радиопредаване за евроинтеграция, което се излъчва от юни 1990 г. до септември 2014 г. и през годините се нарича „Младежта среща Европа“, „Европейски проекти“, „Европа без граници“.
Убедена е, че каквито и проблеми да изживява в момента Европейският съюз, народите винаги ще се стремят към обединение чрез изкуството и културата.
Междукултурният диалог е в основата и на настоящата ѝ дейност като председател на фондация „Европа и светът“ и като главен редактор на нейния информационен сайт www.evropaworld.eu.
Никога не е участвала в литературни конкурси и няма награди за поезия. Намира това за нормално, след като за дълги периоди от време се е посвещавала изцяло на журналистиката. Затова и отличията ѝ са в тази сфера. За историческите си предавания е удостоена с юбилеен медал „1300 години България”. Много награди е получила за европейските си радиопредавания.
През 2006 г. става кавалер на третия по значимост държавен орден на Франция – „Академични палми”, за популяризиране на френската култура.
През 2012 г. е удостоена с почетна награда „150 години румънска дипломация” на Министерството на външните работи на Румъния за заслуги в международните отношения.
През 2015 г. заедно със съпруга си Владимир Дворецки получава наградата „Светове и цветове“ на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България за публикации в сайта „Европа и светът“.
Член е на СБЖ, който през 2017 г. я отличава с наградата „Златно перо“.
Досега е издала 8 книги с поезия и проза. Автор e на стихосбирките:
„Понякога е обич” (излязла в сборника Петима млади поети” на изд. „Народна младеж” през 1978 г.),
„Човекът, когото си чакал” (изд. „Хр. Г. Данов, 1990 г.),
„Шарени думи” (изд. „Литавра”, 1996 г.),
„Сняг и нежност” (Издателско ателие Аб, 2007 г.),
„Балада за птицата Феникс“ (изд. „Триада“, 2014 г.)
През 2009 г. излиза първата ѝ книга в проза – „Славянско танго”, част от която е написана на полски език. (изд. „Книжен тигър“).
Следват:
Романът в разкази „Откриването на Дагоберта” (Военно издателство, 2012 г.),
Романът „Искрено ваша“ (изд. „Персей“, 2016 г.).
***
Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен
и заминаваш тихо, без въздишки.
И знаеш, че след теб не ще затичат,
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла.
А има нещо тъжно – да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората, които тук остават,
без теб ще бъдат малко по-щастливи…
ЗИМНО ПОСВЕЩЕНИЕ
Тежка лавина чело е надвесила –
да убие човека!
Само едно не разбирам, Весела:
защо ми е леко.
Може би всички знойни желания
имат своите зими.
Всички разкъсващи разстояния
вече са поносими.
Всяка лъжа, досега неотгатната,
вече е несъмнена.
Празни са джобовете след лятото –
грешките са платени.
И ми е леко пред прага на зимата,
пред съня ми прекъснат.
Даже над мен да се спусне лавината,
напролет ще възкръсна.
ПРИКАЗКА
На Владимир Дворецки
Там, където слиза пипнешком лагуната
между камънаци и тревички,
край морето, светло като сън на юноша,
спря се Оле-затвори-очички.
Може би разбрало колко е мъчително
приказка да оживява денем,
слънцето се пръсна весело в очите му
и света обагри във зелено.
С шеметна вълна ме плисна чудотворството,
закъсняло с толкова години!
И ми бе така тревожно и несвойствено,
че се молех бързо да отмине.
И отмина. Само вятърът унесено
очерта красивите му скули,
а над мен кръжеше, ведро и болезнено,
дъх на водорасли и зюмбюли…
И ако се вглеждам в хората напрегнато,
сепвана от всяка нова пролет,
то е от страха, че някъде във времето
приказен и млад пътува Оле.
УСПОКОЕНИЕ
Доплувах ли? Брегът не се ли рони?
Почти не вярвах, че ще стигна суша…
Сега под свежи папрати и клони
в семейно-топлото гнездо се сгушвам.
Единствено в минути преброени
излизам от закътаната пазва
и спомени, като стада елени,
насън с копита остри ме прегазват…
Усещам дъх на прегоряла шума,
горчат ми болки, минали отдавна,
а под копитото избликва дума
и с утрото полека избледнява…
Така безмълвна, всичко надживяла,
в просъница очаквам да се съмне…
Душата ми почива, оздравяла –
до малкото креватче на сина ми.
~~~
Очаквайте Гергина Дворецка в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/