Казват, че 23 е щастливо число, което предвещава успех, креативност, доверие и радост от живота. Особено щастливи сме да споделим, че през 2023 година Издателство „Библиотека България“ издаде 23 нови книги, които срещнаха вас – най-интелигентните и отличаващи се читатели. Ако парафразираме Паскал Марсие, който казва: „Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази“, то читателите на „Библиотека България“ винаги се забелязват. Благодарим ви, че сте различни, просветени, внимателни в избора си, че ни вдъхновихте и през тази година заедно да изградим своя литературен пристан, в който книгите никога не са достатъчно! Голяма е радостта ни от това, че най-предпочитаните от вас заглавия през 2023 година са както на утвърдени автори, така и на дебютанти, които всички в редакцията обичаме много.
Ето кои 23 книги избрахте през 2023 година:
01. Най-честната птица – Йордан Йорданов
„Понякога човек го обзема такова въодушевление, че има чувството, че светът е най-добрият му приятел. Надежда изпълва сърцето му, че нещо добро ще се случи – непонятно какво, но хубаво. Често това състояние на душата е свързано с природата, когато тя се отвори за живот и човек разцъфва.“
02. За Тъжа. Туй, дето не се запише днес, утре се забравя – Тодор Бечев, Мариана Бечева
„Редиците на старите певци с всяка година все повече оредявали. Тодор Бечев
решил да записва текстовете, а мелодиите да заучава наизуст. Тази негова организирана, съзнателна дейност продължила в течение на четиридесет години. Дългата практика доразвила и без това добрата му музикална памет, топлото отношение към народната песен от детинство му помогнало да запомни огромно количество различни мелодии, които въпреки 68-годишната си възраст той удивително бързо възстановил. У него назряла идеята за библиографско отношение към събрания материал. Той отбелязвал от кой изпълнител е научил дадена мелодия и ако повторно чуел песента, от кого и кога.“
03. Равносметки – Ваня К. Бояджиева
„Чувам капки и стъпки, чувам котки и свада,
гуми, някой ругае, а стъкло рязко пада,
и светкавици блесват – ей така, за поанта,
полицаи претърсват непознат с черна чанта.
И сюжетът на нощния град динамичен
сякаш в близкия подлез със дъжда се оттича.“
04. От хаоса на преживяното с даровити и бездарни – Весела Люцканова
„Първото от десетте условия на Хемингуей, за да стане човек писател е да има ранено детство. Последното е да не скъсва никога връзките си с гилдията. Дължа му много. Добър мой учител в прозата, научил ме да избягвам многото прилагателни, а любимият ми Чехов – да пиша простичко, но с магия. Докато Вонегът ми отвори широко вратите на времето и силата на въображението да преминавам дори през стени, без да се страхувам, и да улавям и неуловимото, и най-вече ме научи на синтез на текста. Така че… започвам от раненото си детство.“
05. Писма до Цветаева – Пейчо Кънев
„Пожълтялата ти вече снимка всеки ден ме гледа от портфейла – нещо малко, което все още ме свързва с живота, като това да продължаваш да стоиш на пръсти върху стола. Косите са разпуснати, усмихваш се и гледаш от нищото в нищото. Точно каквато е моята водка тази вечер – нищо; такива бяха и годините в Берлин, Прага и Париж, изпълнени с мизерия, когато малката Аля гладуваше, а след години я измъчваха и убиха в Москва, заедно с любимия ти Сергей; и накрая и въжето в Елабуга, висящо над пропастта, пълна с тъма. Затова тази вечер искам да помисля за клупа на въжето, който е, да, змия захапала опашката си.“
06. Една специална библиотека – Добрина Ангелиева
„Имах тежък, напрегнат работен ден, наложи се даже да остана час и половина допълнително. Сега вървя по притихналите улици към дома си. Никого не срещам, хората са се изпокрили на топло. На два метра зад мен вървят две премръзнали изпосталели кучета. Изглеждат нещастни. Не че аз изглеждам по-различно. Искам да е пролет наистина, не само според календара. Искам да видя как животът се събужда, разцъфва и грейва в красиви цветове! Искам да се стопли тялото ми (и душата, и сърцето), да се изпъстри сивият ми, замръзнал живот…“
07. Непознатият поет Трифон Кунев – д-р Петър Величков
„С намирането на писмата и издаването им ще се обостри вниманието към този почти непознат период от живота на Трифон Кунев. За другия му период – на съпротива и борба със съветизацията на България след 9.ХI.1944 г., заради което е пребиван и лежи в затвора, е писано и се знае повече. Романтикът Трифон Кунев обаче едва сега може да бъде усетен и то чрез любовните му писма до Маша Крилова.“
08. Селена – Андрей Филипов
„ … При все че се сливаха с черната палитра на континуума, овалните контури на малката планета се оказаха необичайно сини, поне във видимата част на спектъра, където съгласно показанията на бордовите прибори осезаемо доминираше просто съединение от първи химически род ‒ океани от течен бихидрид на двувалентен кислород. Навярно основната субстанция, предположи архикомисарят. И одобрително кимна.“
09. Мистериите на Алис. Вълшебната гора. Първа книга – Вели Константинова
„Тя се обърна и ахна. Между дърветата, обвити в светлина, бавно вървяха най-красивите същества, които младата жена беше виждала. Разтърси глава и пак погледна. Те бяха истински! Облечени в дълги бели рокли и препасани с направени от зелени растения колани, феите вървяха плавно, сякаш някаква невидима сила ги носеше напред.“
10. Продавачът на илюзии – Веска Дучева
„Манастирът спеше. Опитният детектив се вмъкна внимателно в параклиса. Вътре лъхаше на мухъл и тиня. Залата представляваше ротонда, завършваща с огромен и мръсен стъклен покрив. Подът не беше почистван от години, както всичко останало тук. Вляво, край стената, стърчаха грубо струпани кашоните с наркотиците, а вдясно, срещу тях се намираше саркофагът на Св. Вакх. Капакът зееше открехнат. Михаел приближи и надникна, осветявайки вътрешността с фенерчето си. Саркофагът беше кух. От него се спускаше желязна стълба. В лъча на фенерчето се появиха мръсни стени и пръстен под на някакво подземие.“
11. Щастлив съм – Борислава Антонова
„Летата си приличат. Приличат си по първия и последния ден – ето толкова си приличат. Онези лета, към които се връщаме с мечтателна усмивка. И които ни се струват като приказни корабокрушенски острови между учебни години, преливащи от дразнещия звън на будилник и купищата тягостни домашни. Летата с аромат на морски залези и крясъци на чайки. Обрисувани с ярките цветове на приключения и смях с верни приятели. Върху това платно неизбежно се е прокраднала по някоя друга неволя като болезнено издрано коляно или гениална лудория, свършваща в полицейския участък.“
12. Причини за любов – Селвер
„По кожата на днешната ми есенност
са наваляли слънчеви петна.
Мълча, над пропастите си надвесена.
Тъгата е крилата тишина.
Преди да разбера, какво съм търсила
и колко е ронлив мигът,
снегът ми заличава стъпките.
И има път, и няма път.“
13. Морето си отива – Анет Розен
„Първият поглед към морето, така дълго чакан, ме изпълни с първична радост и благоговение. Стоях на брега, а вълните си играеха върху него и изкушаваха нетърпеливите ми пръсти. С отминаването на десетилетията те бяха оставили по кожата слоеве от прашно, солено покритие, направили ме по-мъдър, по-опитен и богат.“
14. Монодиалози – Радослав Симеонов
„Двамата си приличаме по това,
че не знаем много за теб.
Аз искам да те опозная.
Теб те е страх да се опознаеш.
Подавам ти ръка.
Ще се гмурнем ли в теб?“
15. Подкова за троянски кон – Мартин Спасов
„Какво усърдие полага
сърцето, за да заработи.
На два недостижими бряга
са щастието и животът.
Осведомени сме за всичко,
ала в невежество се губим.
Научи ли се да си ничий
сред тишината многолюдна.“
16. Отвъд карамела на залеза – Цветелина Жулева
„Струва си човек да премине през хиляди изпитания, тъги и различни реалности, за да се научи да приема любовта, която по право му принадлежи. Любовта към себе си. И след време любовта към някой друг – истинска, красива – луна, облечена в слънце. Но това става само след като обикне и приеме и тъмнината в себе си. И доброто, и лошото. И светлото, и тъмното. Всичко е в мен. И аз съм част от всичко.“
17. От мен до другото безсмъртие – Ива Спиридонова
„Възпирам погледа. Не искам свят.
И слънчево е вътре, зад очите ми.
Отвън е странно. Птиците не спят,
облитат пак посоките в следите ни
от юг дотук, от минало до бъдеще.
Докато утро зад очите не съзрат –
да стъкнат там гнездо от сънища.
Понеже полетът дори е кръговрат,
ги пускам в себе си. Ще се родят
деца с криле, с венец от трънчета.
Светът е пепел. Птиците гнездят…
Зад моите очи изгрява слънцето.“
18. Отец Константин се бори с Дявола – Мира Папо
„Обзет от ужас, отец Константин се покатери по църковните врати, хвана се за рамката на иконата и се изтегли нагоре, към небето, а краката му увиснаха във въздуха. Прегърна иконата на Спасителя и… получи чифт ангелски крила и бяла риза, дълга до земята, цялата светеща, а след това го записаха в хора на младите ангели, които тепърва се учеха да пеят „Свят, свят, свят Господ Саваот”. Когато полетя в небето заедно с придружаващите го ангели, дори не погледна надолу към захвърленото си на стълбите тяло.“
19. Религия на любовта – Цветана Качерилска
„Страшно е извън Любовта, където мракът се опитва да затъмни лъчезарния ѝ свят. В светлината на Любовта е Животът. Когато усетим тези могъщи вибрации, когато се слеем с тях, ще разберем не само радостта от живеенето, но и смисъла на живота. Защото другото е илюзия. Любовта е единствената реалност и единственият живот. Тя ще претопи всички религии, ще ги влее в общия поток на вечната Светлина. Едва тогава хората ще забравят различията, враждите, войните, които ще останат в старата епоха. Няма да ги увековечават дори в музеите, защото ще искат да ги забравят.“
20. Една въздишка на вселената – Милка Яначкова
„Преди да дойде,
всичко е тихо,
само сърцето в очакване
неспокойно се свива.
Вятърът бучи в дърветата,
тревата се дави в дъжда,
аз съм странно спокойна,
щом вече съм в бурята.“
21. Приказка само за теб – Симеон Аспарухов
„С трясък небето ме стресна,
изви се уплашено вятърът,
прелетя рязко птица в отвесното,
заслепиха ме лумнали факли.
Аз вървях след тях нататък
по пътека с обрулени макове,
минах през някакви релси напряко,
покрай перони, смълчани в очакване.
Без да зная къде съм тръгнал,
с всяка крачка налучквах посоката,
подминавах настръхнали ъгли
и усещах, че ти си наоколо.
В този свят на джуджета и великани
времето няма стрелки. То се носи по вятъра.
Днес сме тук, а утре ни няма –
любовта е която остава.
И тя не е метафора.“
22. Хайде да заспим с добро! – Ирина Радионова
„Отдавна лятото замина,
дошла е пак студена зима
и вече рано се стъмнява.
Навън не детската гълчава,
а вятър мразовит се чува –
ах, как играе, как палува!
Не му завиждай – той е сам
и малка тайна ще издам –
ужасно вече му се спи.
Да си признае? – О, не би!
Но ти, дете, си тъй послушно –
видях в леглото, че се мушна
и искаш, чакаш да заспиш…
Ала защо се все въртиш?
Да може сън да те обземе,
за приказчица, знам, е време.“
23. Животът, като всяка друга грижа – Биляна Гецова
„Има хора, които трудно преживяват разделите. С вещите си, с илюзиите си, с голямата си любов, с празниците, с ваканциите, с почивните дни. Особено трудно с почивните дни. Дори приемат, че понеделниците ограбват тяхната свобода. Има и други хора, за които обръщането на нова страница не представлява никакъв проблем и не се бунтуват срещу всяко ново начало. Не роптаят също и срещу понеделниците, защото за тях всеки първи ден от седмицата е част от пътя, който извървяват, докато достигнат до вечерта на петъка и до вечерите на съботата и неделята.“
Библиотека България – нашето издателство за българска литература
Зарина Василева, PR
Фотографии: Библиотека България