Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългаристика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”.
Живее в София, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.
Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти. Била е редактор в списание „Нова социална поезия“, в момента е – в онлайн списание „Нова Асоциална Поезия“.
„Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. „Фабрика за книги“), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”.
В края на 2017 година печели второ място в конкурс за художествен текст на тема „Лист”, организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”. През октомври 2018 дебютната ѝ стихосбирка, „Думите МИ” е номинирана за Националната литературна награда за поезия „Усин Керим”, Чепеларе. Част от творчеството ѝ е преведено на арабски език.
През септември 2018 година излиза от печат втората ѝ книга с поезия – „Детайли” (изд. „Библиотека България” ).
Помолихме я да сподели още нещо за себе си:
„Ива съм, като върбата, която се събужда първа, още преди пролетта, а иначе родена в студа на зимата. И аз така, винаги избързвам, все преди сезоните, никога навреме. Живея бързо, пиша искрено, бързам да изживея и кажа всичко. Намирам се в думи, губя се в тишина. Усещам се заземена, докато не си спомня, че мога да летя, като всички ни. Усещам се еднаква, докато не се видя отразена в очите на другите, където често не мога да се позная. Знам къде живее вдъхновението ми, без да съм достигнала собствения си адрес. Знам къде отивам, без да знам как ще стигна до там. Знам как да обичам, най-често мечтите, които сбъдвам.
Вярвам, че думите имат силата да създават реалност и бъдеще, че отразяват нас, такива, каквито в действителност сме. Написаните са паметта на изживяното, онези пред нас са път към човека. Вървя по него. Не понасям неискрени, фалшиви редове. Но има и такива хора. Нямам доверие на художествената измислица. Но има и такива книги.
Вярвам, че животът е поезия, написана от влюбената проза на ежедневието. Най-хубавата, която можем да напишем и изживеем. Едновременно. И заедно.“
*
Тишина се отглежда
най-лесно
с думи.
Слепота се отглежда
най-страшно
с отсъствия.
*
Мисълта ми няма форма,
но диктува извивките
на сърцето ти.
*
Ти. Невъзможният избор
да дишам
без въздуха.
*
Аз съм дом,
в който ти
ще се връщаш
за още.
Донесѝ ми света
с очите си.
ЧОВЕК НА ВРАТАТА
Аз няма дори да влизам. Ти ще стоиш на прага.
Да те прегърна идвам и след това да си ида.
Ти само недей да питаш, повярвай ми, друго няма.
Така, предпразнично, стига ми теб да видя
и стига ти, щом съм тук, всички дни да остана.
Не нося хляб, нито дар, а прегръщам с ръката,
не по канон, по закон свой, и не съм забрана.
И да си ида, с мен ще вечеряш, а не с тъгата.
…
В прегръдка, там, скрити са днес чудесата,
ти само им отвори. Има човек на вратата…
ОПОРНА ТОЧКА
Повдигаме Земята, пренареждаме съдбата, раждаме светове…Физически те усещам, като мисъл, разкъсваща кожата отвътре, за да се роди пеперудата, чиито криле ще пренапишат всичко. Знам, че това е ада, от който бягах и рая, който искаш. Point of no return. И е късно за поправка, паралелната вселена вече съществува. Опорната точка също.
Тук си, по всякакъв начин. Надигам се в теб, като неизбежно изригване, след което ще остане само пепел, но и неугасим огън. Нетърпимо болезнено е, желание за живот събужда сетивата ми, плъзва по вените, откъсва крайниците, взривява очите…Разпадаш се, молекули си, атомът на ядрен взрив…стотици пъти си го искал, а сега ти се случва в обсега на ръцете ми. Усещане за близост сме и нищо друго не остава…
Въздухът свършва, задушавам се, тежиш върху гърдите ми, тежа върху устните ти, задушаваш се, смазващо е…въздухът свършва, защото все по-малко е точно в подножието на върха.
Ще имаме ли смелост да го изкачим?
Готови сме един за друг, готови да унищожим света, за да го създадем отново, опрян на геометрията на ръцете ни, посягащи да се докоснат. И няма страх, защото заедно сме опорната му точка. Опорната точка на нашия свят от любов.
~ ~ ~
Ива Спиридонова участва в новия проект на Емил Янев и Кин Стоянов, радио-романа със заглавие „Невъзможен дебют“, който можете да следите заедно с нас в ефир, всяка неделя от 19:30 ч. или на официалната страница на радио „Христо Ботев“: http://bnr.bg/hristobotev/post/101036236