„С писането се освобождавам от шума в ушите и надеждата за по-добър живот.“
Ивона Иванова е родена през 1992 година в град Плевен. Израснала е във Видин, където завършва ГПЧЕ „Йордан Радичков“. През 2017 година завършва Медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ и оттогава е практикуващ лекар. От юни, същата година, е редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия“.
„Обичам затворени пространства, психиатри и литий, режа гумите на настоящето, крада налудности, функционирам с хипотония и ме няма там, където ме има.“
миришеш на съдбата ми
не мога да те дишам
***
Антиутопия
времето не съществува
градът е пълен с откачалки
незатварящи очите си никога
има огледала навсякъде
всички са безкрайно тъжни
мразят автобуси
палят си косите
и не се целуват с език
***
тежестта на миглите ми
стъпва на пръсти
по таваните ти
за да на усетиш
как си на крачки от мен
а всъщност
на хиляди години разстояние
ако продължавам така
ще хвана рак на настоящето
всички се опитваме
да бъдем нещо повече
за някой друг
по-добре е да живееш сам с куче
***
крия се като депресия
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот
***
да бъдеш влюбен
е все едно да имаш гроб
а да си още жив
младост
висят бедрата ми от масата
проклятия са всичките съзвездия
и вдишвам смърт от твоята усмивка
wasted sunsets
зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш
***
не познавам още
онази част от теб
която не харесвам
приятно ми е
аз съм
Exit
в един налудничаво топъл ден
разбрах в какво сме замесени
разкъсваш се отвътре
от гадните парчета карантия
правиш стихове
не ти помага
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш
само те изпращат
на вратата пише изход
къде е входа
къде е входа питам
искам да вляза
***
всички знаят
за котката на Шрьодингер
започни да пишеш
за кучето на Павлов
***
сърцето ми е като кофти работа
всички нормални напускат
искам да напиша
нещо яко
но най-яките неща отдавна са написани
най-често от самоубийци
***
адът е да се запознаеш
с родителите
на самотата си
и те да те харесат за снаха