Трета награда в Национален конкурс за литература на Издателство „Библиотека България“ – „Вие пишете, ние четем“, 2025
Тема „Ръководство за употреба на чувствата“
Още през лятото усетих, че нещо между нас скърца. Беше прекрасен юлски ден, слънцето едва беше започнало да се спуска с оранжевото си зарево зад Стара планина, а буйните шипки, глогини и къпини се рееха феерично покрай пътя. Отивахме към морето, както всеки път по това време през последните десет години. Действахме в пълен синхрон без да се поглеждаме, без да си говорим дори. Взаимното удовлетворение и непоклатимото доверие ни съпровождаха – блаженство, познато само на двойки с дълъг стаж. И тогава дойде онзи звук. Съвсем кратък металически писък, после затихващо съскане. В друг ден може би бих го игнорирал, но идилията ме беше настроила сантиментално:
– Добре ли си, скъпа?
– Да, няма нищо.
– Да не съм сгрешил нещо? – попитах, макар да знаех какъв ще е отговорът.
– Не, не си. Ти не си виновен – бях достатъчно опитен да си замълча.
Прекарахме отлично и си починахме славно. Без прекалена близост, но точно такива моменти заздравяват и укрепват връзката.
Седмица след като се прибрахме ужасяващият писък се повтори, много по-зловещ и също толкова неочакван. Връщахме се от работа, когато кошмарното стържене разкъса сетивата ми. Този път продължи поне 10-15 секунди. За момент изгубих ориентация и едва не се забих в електриковите стопове на старата Мазда отпред.
– Скъпа?!?
– Да-а-а… – въздъхна тя. – Не исках да прибързвам, но нещо между нас не върви. Мисля, че имаме спешна нужда от консултация със специалист.
Сега седя в изстиващата кола и в съзнанието ми отекват небрежните думи на човека с редки мустаци и омазани със смазка ръце: „Спукана глава, трябва да се смени веднага, ако не искате да ви изгърмят маркучите и да прегрее двигателят“. Стоя си, а нея вече я няма. Самотен дизелов цилиндър в разцвета на силите си, лишен от своята половинка. Без нея няма искра, няма въртящи се валове, няма чувства. Само острата миризма на бедна горивна смес.
Коя ли ще дойде след нея? Ще достигнем ли заедно точката на възпламеняване? Ще го има ли неизказаният синхрон, безотказната синергия, с която толкова бяхме свикнали, че я приемахме за даденост?
Не зная, но едва ли. Трудно е да подмениш и рециклираш истинските емоции. Остава ми само да чакам. И да се надявам.
Аз съм дългогодишен журналист, заклет ерген и баща на три деца. Някога бях висок и тъмнокос, сега съм само висок. В момента съм главен редактор на сайта lupa.bg. Литературата е моето голямо увлечение. Пиша, защото знам, че има и други светове, освен този.
Никола Николов