За мечтата
Светът ще те разкъса на парчета.
Опитвай пак и пак, и пак, и пак…
Изгубвайки се в чужди силуети,
ще бъдеш най-самотният сирак.
Ще се разтвориш в сивото на градовете,
за другите ще станеш черна дупка,
невидими ще бъдат цветовете ти
и ще си празен като мидена черупка.
Но ти опитвай пак и пак, и пак,
дори когато жаждата те пари.
Дори когато, в полумрак,
не виждаш улици и светофари.
И сам-самичък да останеш, само плът,
проклет да си, отблъснат и неискан,
ти не забравяй своя звезден път,
защото той в ума ти е единствен.
Така, с оръфани одежди,
през кални локви, без обувки,
ще шляпаш беден, в безнадеждност,
сред чужди думи, низост и преструвки.
Ще виждаш хора как ще те намразят,
ще те упрекват, ще те тъпчат, унижават.
Ще взимат всичко, без въобще да дават.
Но ти не спирай, все тъй продължавай.
Защото щом през нищото пролазиш
и стигнеш до предела на отвъдното,
ако мечтата в мислите си пазиш,
ще се оттласнеш на крилете ѝ от дъното.
Мечтите имат чудотворна мощ
когато, въпреки страха, не се прекършиш.
Мечтата – тя си ти, и даже в тъмна нощ
от себе си недей да се отърсваш.
Дарина Шопова
Импулс
Дали духът от бутилката щеше да излезе,
ако не я бе намерил самотният моряк?
Дали стрелата щеше да полети,
ако нямаше цел?
Дали щях да те обикна при първата ни среща,
ако вече не вярвах в любовта от пръв поглед?
Дали щеше да има взрив,
ако не се бяха сблъскали две мултивселени,
или, ако една точка не се бе разширила,
избухнала в нищото
под собствения си
напор?
И зад всичко това –
импулс.
Любомир Кючуков
Изкуството
Изкуството не пита къде да се роди.
То няма дом и скита по земята.
То е фар за всеки пътник и ще приюти
самотните души в дома на самотата.
Дарина Шопова
Танц
Звуците в прекрасната симфония
те теглят – вдигаш се от мястото си.
Увлечен от онова, синхронното,
избухваш в гръмогласно ръкопляскане.
Акт на страст – и се съграждаш.
Част по част – човешко същество.
За пореден път на този свят се раждаш,
за да си спомниш, че си всъщност божество.
Последни страхове изстрадваш –
дали ще сложи край смъртта?
Планетите се движат ретроградно,
а танцът им е неумиращо „Сега“.
Любомир Кючуков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz – онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо.
Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя.
Любомир Терзиев, редактор
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Дарина Шопова, Любомир Кючуков, „Капан за сънища“, 2022
Фотографии: „Библиотека България“, личен архив