Катя Кремзер дели живота и времето си между две държави – България и Австрия. По професия инженер по електроника и икономист, непрекъснато съчетава професионалното поприще с призванията по рождение – поезията и музиката.
„През целия ми живот се налага да се връщам да довършвам неща, които не съм си доучила, доработила или доразвила.Но най-големият и изненадващ завой обратно (дори за мен), беше към поезията. Сега към това се добави и културната журналистика. Свикнах вече на житейските изненади и ги приемам с усмивка.“
Първите стъпки в поезията са още в гимназията, но тази непресъхваща през годините склонност се превръща в призвание, когато се завръща към нея след 2011 година.
Почитателите на поезията я познават от публикациите в социалните мрежи, групи, литературни издания, сайтове и страници за поезия, радио и телевизионни интервюта, както и от многобройните и́ срещи с публиката на живо из цялата страна. Участва в множество литературни празници и фестивали в България и в чужбина, както и в събития с благотворителен характер.
„За мен е много важно да помагам на хората, затова смятам, че всеки, който може да използва името си, способностите си и възможностите си, е добре дошъл да помага в името на България и на българската култура. Културната журналистика ме срещна с много известни творци – певци, художници, музиканти, писатели, артисти. Използвам тази възможност, за да популяризирам тяхното изкуство и изяви по света, и това е моят скромен принос.“
През 2014 г. издава в библиографски тираж първата си книга „Среднощно ноктюрно“, която широката публика не познава.
През октомври 2015 г. излиза стихосбирката „Обичам те, любов“, с редактор – Маргарита Петкова, издателство „Лъчезар Минчев“, а през 2017 г. излиза и новата и́ книга „Пясъчна роза“, с редактор Анжела Димчева, издателство „Персей“.
На 24.05.2018 г., е наградена с Грамота от Министерство на културата за принос в популяризирането на българската култура, а през юни 2018 г. – със Специалната награда на СБП.
В първия международен литературен конкурс „Небесни Меридиани“ в Израел, 2018 г. печели Първа награда за поезия.
РАЗПЛАКАХ ТИХИЧКО ДЪЖДА
Пустинно-празно прозвуча, прости ми…
Душата ми до болка онемяла,
загубила е звънките си рими –
пустеещо поле, самотен вятър.
Помолих Бог сега да ме упъти.
Прошепна ми, не бързай, помисли си…
Но ме остави сам-сама, където
не стигат нито слънце, нито дните.
Познавам вече чувството килийно –
до глухота изтръпнало пространство.
Там само нощем гладни вълци скитат,
поели аромата от стръвта си.
Ще постоя… Безмълвно ще почакам,
да видя всичко и да се открие.
Гримиран смях, лъжи или нападки
животът пак поднася на тепсия.
Въпросите задавам към луната,
а тя отвръща, без да ме поглежда:
Кажи, Наивнице кого разплака?
(Разплаках само, тихичко дъждеца…)
ДЛАНИТЕ НА ГОСПОД
Не са ме спрели спомена и нищото –
аз още чакам радостта различна.
Не тръгвай борбен, радостта е ничия.
Тя само много чистите обича.
Но пътят чака – болка всепроникваща.
Пред мен е само ледена забрава.
Зад мен стоят прозорецът и вишните.
Те чакат тихо и не ме предават.
За кратък стон милувката на времето
изтрива и рисунката на гълъб.
Изчезнал е мигът на сътворението
и вече никой гълъб не рисува.
Какво че с длани вечери постилам,
а сутрин лягат пеещи звездите..
Оставих дарове, където минах.
Какво ми струва, никой не попита.
Сега е топло, леко е наистина,
и болките изчезват неусетно…
От дланите на Господ сме поникнали
и пак във тях спасението ще срещнем…
~~~
Очаквайте Катя Кремзер в София на 14 февруари: https://www.facebook.com/events/353498605484357/