Не ме мисли, не ме мисли – аз мога.
Преди да се усетиш, вече зная
дали от този плам ще лумне огън,
или преди началото е краят му.
Не ме мисли – добре ми е, уютно е
(дали в омарата, или сред халите),
да си посрещам вечерта и утрото,
без да пропусна нито миг нахалост.
Не ме мисли – аз вече съм пораснала,
отдавна нямам нужда от обгрижване.
Сама съм си и приказка, и басня,
и притчата за ризата на ближния.
Не ме мисли – от заблуден до блуден
аз различавам врагове и близки,
тъй че – мълчѝ. Намирай се, изгубвай се,
премисляйки какво за мен да мислиш.
Защото няма как да съм подробна,
вземи на вяра думите ми, моля те:
Мисли за мен като за безизходност.
Твоя, де.