Името Красимир Вардиев отдавна е добре позиционирано в полето на българската съвременна  литература. С характерната дълбочина на силно емоционалните си думи, той не оставя читателя безразличен. Думите му са посоки, в които рязко изпраща мисълта ти, за да не се завърнеш същия. А това, само по себе си,  вече е знак за висока поезия.

Авторът е роден в Белослав през 1978 г. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. В периода 1998 – 2006 г. е носител на дванадесет литературни награди от национални конкурси, съответно за поезия, проза и критика. През същия период е съорганизатор и участник в акцията „Улична поезия“, инсталации и пърформанси, заедно с литературен клуб „Боян Пенев“ и артгрупа „Завой“. Дебютната му стихосбирка „Бордюр“ излиза през 2000 г. чрез конкурс на „Свободно поетическо общество“. През 2001 г. книгата получава наградата „Южна пролет“. Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine. Втората му стихосбирка „Симбиоза“ излиза през 2007 г., чрез конкурс на отдел „Култура“ на община Шумен.

Третата му поетична книга „П(л)есен“ излиза в края на 2013 г. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Сезонът на деликатния глад“, излязла в САЩ. Носител е на наградата за култура на Община Шумен за 2014 година. Негови текстове излизат през годините в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Ах, Мария“, „Северняк“, „Златоструй“ и сборниците „Невербална комуникация“ и „Наопаки“. За последната си стихосбирка „С(р)амота“, (Издателство „ДА“, декември 2016 г.) Красимир Вардиев получава Националната награда за поезия „Иван Николов“, 2017 г.
Очаквайте скоро интервю с автора!

Константа

Моят ден започва
Сутрин в седем точно
Обикновено разочароващо
С култура кафе секс закуска
В работен ден с четири километра търчане в пет и тридесет точно
Чудото на работата на смени
Живот образец по матрицата
На работа камери навсякъде
Отдавна не ги контролираме
Големият брат знае кои работят
Неделята вече не е ден на напрежение Пинко и маминка
Станал съм инспектор Дюдю
Кеворкян още ми е фактор
Другото е един живот време

онова

онова с картофената супа
и двете липи отпред
белоцветните вишни
и джанки
в стаите на спомена
клетки за уюта
са ресните на покривките
старовремските прозорци
опитомяващи света
и паметта на старите
втъкана в чергите
по избелелите стълби
миналото
се вклинява в утре
мястото на първите ти стъпки
стъпки стъпки стъпки
мястото където
винаги (с желание)
се връщаш
при приказките на баба
(онази от новите гробища)
и плюшените и завеси
рецептата и за лютеница
ти присяда от спомени
кокичетата напролет
лехите с невените
не ве(х)нат в паметта ти
(и ти е тежко и хубаво)

причиняваме си
невъобразими поражения
голи снимки
безразлични любовници
фалшиви приятелства
по интереси
съсипваме телата
и душите си
причиняваме си
взаимна болка
нещастие и скука
скандали омраза
причиняваме си
зависимости пози
ангажираности даже
даряваме си свободата
за разни каузи
или заплата
причиняваме (си)
страдания
докато сме млади
докато животът
не се е оттекъл от нас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички