В стремежа да имаме утро, в риска за бъдещия ден не трябва да изгубваме възможността да избираме между различни варианти, защото процесът на избора определя вариациите. В процеса на избор се създават например пет момента, създава се нещо, което не вехне. Обикновено казваме, че времето, в което ние сме живели, е несравнимо с днес. Хубаво е да се завръщаме в мечтите си, както поезията предлага алтернативи. Удивително е как копнежите са неизличими, мечтите, образите, лирическите лица не са в неразбирателство, а в забележителен синхрон, непрекъснато осъществявани, одухотворявани, представяни в единодействие, стимулиращи се един друг през някаква призма, през която трябва да се погледне света, в която се въртят строфите на живота като в пирамида от неистов кръговрат. Защото в поезията няма толкова случване, колкото неслучайни неща.
Непрекъснато сме изправени пред дилемата да изграждаме или да рушим, да реставрираме или да отделим онова, което може да се неглижира. Дали повтарянето се състои в това да си задаваме въпросите кое е истински стойностно и кое ни надживява, превъзхожда в усърдието действително да се продължим. Дали не трябва да спираме да вярваме в малките чудеса, да се завръщаме в уюта на целувката от мъгла и звездосребърните лъчи като възможни чудеса на преживяното.
Всеки сезон, всяко изменение е своеобразно пътуване. За тези, които живеят на малки планети като Малкия Принц или в пустинята с приятелите на дъжда и мусоните, изменчивостта причинява главоболия, нарушава равновесието. В очакване на щастлив край лятото приближава вълните на морето като пътуване. Ето мой превод на стихотворение на американската поетеса Една Милей, което ме изкушава по време на почивката ми.
„Пътуване“ – Една Милей
Железопътната диря е на мили далеч,
а денят нанася гръмко своите гласове,
няма влак, пресичащ всички дни,
но чувам пищящото свирене.
През нощта няма минаващ влак,
при все че нощта е за сънища и мечти.
Виждам неговите сажди червени в небето
и чувам машинното отделяне на пара.
Сърцето ми е топло от направени приятелства
и по-добре с приятелите да не съм будна.
Все още няма влак, който не бих хванала,
без значение къде отива.
В превод „лято“ означава събиране на лъчите в мечти, без да има нужда да се провежда съдебно разследване или да се включват проверки по неузаконени или неясни обстоятелства. Белите петна, предлагащи възможности за изследователски инициативи, ще изпратят и поезията на война. Защото в крайна сметка става дума за обичта, и на глас да изречеш и да порасне. Гласът на морето е привличащ, мамещ. Какво би означавала тишината, когато морето съзерцава. Колко хубаво звучат фрази от типа „море с бира“ или „море с лагер“ или „море с рокли“. Не защото на море се ходи с бански, а защото морето е в основата на случващото се. Около неговия бряг се завъртат чайките, които флиртуват с вятъра и се опитват да се преборят с него. В опита си да го надвият приличат на летни хвърчила.
Това лято методологията се изпръсква от вълните и блести с порязан блясък. Въобще какво означава доволен турист. Та дори и чайките отхапват от рапаните дотам, докъдето могат да достигнат с човките си. Не му стигат на Черно море котвите по дъното от пътуващите между заливите му екипажи, а трябва да набавя навици от крайбрежните и новодошли „комети“. „Защото за суетните другите хора са почитатели“ – А. С. Екзюпери.
И понеже морето не е никаква планета, но въпреки своята разкрепостеност поддържа порядък, трябва да кажа, че е много разговорливо.
Ето моят разговор с него:
чертая вълни по брега срещу морето,
за да му покажа, че знам, че прави обратното.
морето ми отвръща, че имам добри страни,
но сърцето ми е опасна зона
Черните списъци съществуват само в тефтерите на истински принцове. Когато трябва да решат някои много важни въпроси, те отделят забранените неща от тези, които си струват да бъдат подновени.
Много често любовта е гост на нашата планета и трябва да хванеш подходящия кораб или комета. На езика на розите лятото е жадно същество. Не знам защо някои хора си мислят, че обичаите не важат за почитатели. Лятото е щастливо дете.
Мария Славова,
автор на стихосбирката „Няколко вида последователност“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мария Славова е родена в Свищов. Има средно специално икономическо образование, изучавала е право и българска филология. Работи в държавната администрация, а в свободното си време се занимава с писане и участие във фолклорни събития в страната с школата по народни танци, от която е част. Омъжена, с две дъщери.
Има издадена книга с поезия за деца – „Стихотворения престояли на слънце“ с редактор Георги Бербенков.
Отличена е с първо място в литературния конкурс на Образцово народно читалище „Никола Вапцаров“ – Благоевград за стихотворението „Зад маската“.
За поезия със социално звучене получава и награда от НЧ „Развитие“ – Севлиево в конкурса „Аз, глас и съвест на епохата“.
Участва и в издаването на „Законите на Мърфи в ефир“, като изпраща афоризми в Българско национално радио.
Нейни стихотворения са публикувани в различни алманаси за съвременна българска литература.
Членува в Асоциация на младите български писатели.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Фотография: Библиотека България