„… Неделя, 4 септември 2016 г., малко след 14:00 часа, гара Добринище. Пътнически влак „Юндола“ с № 16106 от Добринище за Септември закъснява с няколко минути заради многото пътници и тържествата по повод 90-годишнината от въвеждането в експлоатация на последната оцеляла теснолинейна жп линия в България между тези две селища.
Ръководител-движението на гарата беше вдигнал палката със зелен сигнал към локомотивните машинисти, началник-влака стоеше на вратата на един от вагоните с вдигнато жълто флагче и влакът се канеше да потегли. В този момент жена извика от един прозорец на третия вагон: „Чакайте, нашият Кристиан е още на перона!“…
„Търсенето на светлина и цвят и най-вече улавянето на момента са характерни за фотографиите на Людмила. Ентусиазъмът за пътувания и нейната голяма страст към фотографията са елементи, които се отразяват в нейните творби и се разпростират с лекота от портрети до изображения от пътувания, от архитектура до пейзажи. Постоянното търсене на собствените лимити и любовта към света, с неговите разнообразни страни, намират в нейните фотографии начин да се покажат на повърхността и да бъдат разказани с лекота и удивителна непосредственост. Людмила възпроизвежда изображения, които разказват истории чрез присъствието на човешки същества в естествената им среда.“
Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата
„Яворов и Лора за пореден път са „герои“ на сцената на живота, авторката ги съди или оневинява, коментира и обяснява постъпките им и взаимоотношенията им с другите „персонажи“, динамизира или забавя действието, предпочита да говори още в началото на романа за развръзка, „създава“ образа на двойника и т.н. „Обсебеност“ ни увлича в познатия сюжет, но композицията е конструирана така, че читателят да погледне с нови очи на известното и да се запита какво и защо е укривано от нас в продължение на десетилетия. Изследването се чете с вълнение, с увлечение, с вчувстване в трагичната съдба на две големи и оригинални личности, каквито безусловно са били поетът и неговата съпруга. За пълноценното изживяване на текста роля играе и стилът, и ерудицията на авторката.“
Доц. д-р Мира Душкова, РУ „Ангел Кънчев“, препоръка за второто преработено и допълнено издание
Сборникът с разкази „Колелото на времето” представя четиресет и двата отличени разказа в Националния конкурс „Вие пишете, ние четем”, 2023 на Издателство „Библиотека България“.
През 80-те години на ХХ век, някъде в полите на Стара планина, десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях. А камъкът, който случайно откриват в една планинска пещера, ги пренася в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото, за да изпитат емоции и да получат вечни уроци отвъд времето и пространството. И за да се спасяват едни други. Миналото се оказва бягство от проблемите, но и пристан, където те ще се сблъскат със загубата и ще намерят помирение. Защото човек е създаден да расте, да преодолява и да побеждава в името на любовта – към нас самите и към останалите. Така „Камъкът на времето“ се превръща в роман-поема за онова приятелство, което ни спохожда веднъж в живота и което остава с нас завинаги.
Четвъртото издание от Колекция „Наследство“ на Издателство „Библиотека България“ е естествено продължение на безценния труд на д-р Петър Величков в областта на литературната ни история, следваща ценна стъпка в опознаването на големите имена в българската литература. В „Непознатият поет Трифон Кунев“ той осветлява изключително интересната личност на този голям български поет и общественик от гледната точка на сърцето, разчитайки писмата му до неговата любима, украинката Маша Крилова. Интимен зов на една ранена мъжка душа, думи на влюбен поет, които разкриват красотата на мъжа, отдаден на мечтата си за щастие с любимата жена. С тази книга образът на Трифон Кунев бива завършен в своята цялост и заема достойното си място сред онези имена, които градят основите на българската литература.
Ива Спиридонова, редактор
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
Написана по всички неписани закони от добрите образци на научната фантастика. Но и да не си заклет любител на жанра – ще се влюбиш. Заради пълнокръвните образи, абсурдните ситуации, взаимоотношенията, които те разплакват от смях. Понякога героите рецитират! Но не където и когато им падне, а съвсем художествено оправдано. И тази великолепна ирония, без която всяко повествование е на път да се превърне в наръчник за нещо си. Браво ти, Андрей! На добър час!
Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща.
Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата „Приключенията на Алис“ ще бъде успешна и ще се превърне в любима за читателите, не само защото е вълшебна, но едновременно с това и реална приказка, в която всеки от нас може да открие своята магия, но и понеже ни напомня, че най-голямото чудо в човешкия живот, любовта към другия, съществува наистина и има силата да превръща дните ни в безкрайно вълшебство.
Готови ли сте за приказни приключения? Приятно четене!
Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет.
В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината.
Геополитически трилър, който задържа вниманието на читателя до последния ред, такъв роман е дебютът на Пламен Ковачев, „Без капка кръв“. Кинематографичен, интригуващ, визионерски. И възможен до изумление.
„Качи се по-нагоре“ е сборник с разкази от София Стойнева, в който човешките избори и съвестта застават в центъра на съвременния живот. Истории за морал, устойчивост и вътрешно израстване, разказани с яснота и искреност.
~ Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив – българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е – понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той е така завладяващ, очарователен, прекрасен. Историите, които разказва книгата, са любопитни, интересни, грабващи; не може да се отрече белетристичното майсторство на авторката. Тя знае как да подготви читателя да очаква едно, пък да получи друго, как да повишава напрежението, как да описва интересни и симпатични образи. И в същото време да не спестява неприятни истини и семейни неблагополучия. С един жив език – толкова жив, колкото и миналото ни… ~
„Клаустрофобия“ събира 24 истории – смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и всичките пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла.
~ За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, покапали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим. ~ Георги Томов
Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2024
~ Темата за пътуването във времето и пространството винаги е вълнувала пишещия човек от една страна и четящия от друга. А авторският текст като такъв представлява своеобразен пробив във времето и свързване между читател и автор на едно друго ниво, отвъд познатото и ежедневното и в този смисъл фантазно, чудато и приказно.
Метафора на паралелните животи, ареали и времена, на движението като целепостигане и себеопознаване, на идеята, че човекът е еднакъв в същността си, без значение в кое време и място е роден – такъв е моят прочит на новия роман на Николай Гешев, наречен „Пробив във времето“. Увлекателен, вълнуващ, фактологически, исторически и научно издържан, на границата между реализъм и фантастика, написан с много чувство за хумор и мисъл за читателя. Роман, който заслужава времето ви. Прочетете го! ~
Изданието се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“
~ Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна – дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна – цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се визии за света и човека.
…
Опитвайки се да обобщя най-характерната черта на това творчество, стигам до идеята, че се е създавало под формата на части в името на Голямата книга. В нея основен герой е самият Радослав Игнатов, а сюжетите са най-сигурното средство за помиряване на разделните времена преди и след премеждията със Словото. Не на последно място, начин за сговорчиво съжителство на самото Слово с преображенията на Аз-а в едно и също литературно тяло. ~
Проф. д.ф.н. Сава Василев, редактор и рецензент
~~~
~ Поетът, писателят и преводачът Радослав Игнатов е сред редицата български творци, които навлязоха в литературата от края на 60-те години на миналия век с университетската „търновска вълна“ в поезията. Още тогава лириката на Радослав Игнатов се отличаваше с издължената графика на стиховите редове. Модерният изказ умело избягваше капаните на постмодернизма, който се наложи в нова редакция в годините след прехода към демокрацията в България.
Книгата „Кадифе и шкурка“ е дълбинно потапяне в изстраданата мъдрост, постигната в движещия се поток от лични очаквания, надежди и стремежи, житейски колизии, „през тъмната материя – до светлините“ ~
В категория „Авторите“ ще откриете откъси от книги, представяния и текстове, посветени на писателите, издавани от „Библиотека България“. Това е място за среща с гласа зад книгата – с личната интонация, темите и света на всеки автор. Тук публикуваме фрагменти от техни произведения, които дават възможност на читателя да се докосне до стила и атмосферата на книгите още преди да ги отвори.
Съвременната българска поезия е пространство на търсене, експеримент и личен глас. В тази категория ще откриете текстове, анализи, рецензии и представяния, посветени на най-новите тенденции в поетичното писане и на авторите, които оформят днешния литературен пейзаж. Тук съжителстват различни поетики – от интимната и философската лирика до социалната и експерименталната поезия. Категорията „Съвременна поезия“ събира критически текстове, интервюта и литературни наблюдения, които проследяват развитието на поезията като жив и динамичен процес. Това е място за среща между поети, читатели и идеи – пространство, в което поезията не е само жанр, а начин на мислене и чувстване. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
Съвременната българска проза е пространство на разказа – за човека, за времето, за паметта и за променящия се свят. В тази категория публикуваме авторски прозaични текстове – разкази, откъси и самостоятелни произведения от съвременни български автори. Тук прозата говори със своя глас – понякога тихо, понякога рязко, но винаги лично. „Съвременна проза“ събира текстове, които улавят пулса на настоящето и разказват историите, които ни оформят днес. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
„Думи на топло“ е поредица от авторски интервюта на Симеон Илиев Аспарухов с писатели, поети и творци. Това са разговори без поза и без шум – срещи, в които думите не са формалност, а пространство за смисъл. В тази рубрика литературата не се обсъжда отвън – тя се преживява отвътре. Говорим за вътрешния глас, за страха и свободата, за щастието и илюзиите, за музиката, която ни оформя, за детството, което ни спасява, за времето, което ни изпреварва. „Думи на топло“ не търси сензация, а човека зад книгата. Това са интервюта, които не бързат. Интервюта, които остават. Място, където словото е диалог, а диалогът – начин да се върнем към себе си. Разговорът е най-чистата форма на литература.
Категорията „Критика“ събира задълбочени литературни анализи, рецензии и интерпретации на съвременни български книги. Тук текстът не просто препоръчва, а изследва – разглежда структура, стил, контекст и мястото на произведението в по-широкия литературен пейзаж. Вярваме, че разговорът за книгата е част от самата книга. Затова критическите ни текстове търсят аргумент, перспектива и смисъл, а не крайна присъда. Това е пространство за внимателно четене, за нюанс и за мисъл, която продължава отвъд последната страница.
Категорията „Конкурси“ събира всички литературни инициативи на „Библиотека България“ – обяви, регламенти, резултати и последващи публикации. Тук проследяваме пътя от идеята до отличените текстове и автори. За нас конкурсите не са просто събития, а възможност да открием нови гласове, да насърчим писането и да създадем общност около литературата. В тази рубрика ще откриете както актуални покани за участие, така и архив на проведените издания.
Категорията „Погледи“ събира авторски текстове, лични размисли и литературни наблюдения. Това е пространство за свободен глас – за есе, позиция и вътрешен монолог, който търси своя читател. Тук публикуваме текстове от рубриките „От първо лице“ и „Редове на фокус“, както и други авторски размишления върху литературата, изкуството и времето, в което живеем. „Погледи“ не дава окончателни отговори – тя отваря въпроси.
Категорията „Ревю“ представя книги чрез личен, читателски прочит. Това са текстове, които не претендират за академична строгост, а за споделено преживяване – среща с книга, която е оставила следа. Тук ще откриете впечатления, препоръки и кратки анализи, които помагат на читателя да направи своя избор. Ревюто е първата врата към една книга – покана да я отворите и да продължите разговора сами.
Категорията „Литературни статии“ събира текстове с по-широк тематичен обхват – анализи, наблюдения и публикации, посветени на литературни явления, автори и културни процеси. Тук ще откриете текстове, които надхвърлят конкретната книга и поставят литературата в контекст – исторически, обществен и естетически. Това е пространство за задълбочено мислене и за разговор, който продължава отвъд жанровите граници.
В категория „Литературни класации“ ще откриете нашите ТОП 5, ТОП 10 и годишни обобщения на най-търсените и най-четените книги. Тук събираме заглавията, които са предизвикали най-голям интерес сред читателите – както в онлайн книжарницата ни, така и в реални срещи, събития и литературни разговори. Класациите не са просто подреждане по бройки. Те са моментна снимка на читателския вкус, на актуалните теми и на книгите, които оставят следа.
