25.00 лв.

ЗА Мира Папо и нейните любовни стрели в
„Докато смъртта ни събере“

Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се – може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух – ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети на живота. Релефът на живота. Вярата е мяра и ориентир. Мира Папо е вярващ писател. Мисля, също, че е и голям писател. Големият писател знае кое е горе и долу, добро и зло, тъмно и светло. Това идва от вярата. Той не е сектант, не е педант, не е тесногръд догматик – той приема с въздишка възможната относителност на Всичко. И въпреки това вярва във възможната неотносителност на важните неща: любовта, страданието, доброто. Развратникът не знае що е истинска страст. Чистият човек – знае. Мира Папо го доказва. Ще видите в книгата.

Калин Терзийски

 

15.00 лв.
Изчерпан

„Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност“, е казал Ромен Гари.
„Отец Константин се бори с Дявола“ е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел… И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре въоръжени. Усмихнете се с тази книга, за да спечелите войната.

Ива Спиридонова, редактор

15.00 лв.

Мира Папо мъдро ни казва, че ние, човеците, дарени с копнеж по красотата и със способността да правим добро, умираме само от несбъднати мечти. И от липса на обич, бих добавила. Ето това е най-големият грях, който хората допускат – да не дадеш обич, да отхвърлиш обич, да убиеш обич. Мисля, че точно това идва да ни каже „Петте спирки на сърцето“ – на всяка житейска спирка, която ни е дадена да достигнем, нека бъдем сигурни, че обичта е с нас, че не сме я изгубили в този живот. А и в другия.

Всички