Книгата „От хаоса на преживяното…“, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те – ще научите от прочита.
Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също.
