Нито времето, нито смъртта, могат да спрат вечния разговор между Поетите. Защото думите са онова, което остава неизличимо и трансформира болката в поезия, думите са техният единствен общ език, разбираем за сърцето. Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на смъртта. Писмата имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.

Ива Спиридонова, редактор

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“.