От чисто любопитство реших да се разровя какви видове поезия – поетични жанрове има по азбучен ред. Натъкнах се на алба, която днес би била много силна, имайки се предвид, че в нея се описва копнежа на любовниците, които са прекарали нощта заедно, но се разделят заради страха, че ще бъдат разобличени от своите законни съпрузи. Бейт ме заинтригува, но буриме ме зарадва, тъй като и днес често формата измества съдържанието. Макар модерно през 17 век, актуално е и до днес. Диванът в литературата също може да се окаже място, върху което да се поседне, но чисто интелектуално, за да може душата да се наслади на цял един сборник, само от един поет. Еклогата няма да я коментирам, защото днес дори е модерно градските хора да се отдадат на идилията на пасторалния живот. Епиграмата, епиталамия, лирическата миниатюра, одата и псалма не ме учудиха, тъй като са ми до болка познати, НО римувана рецепта – ето това силно ме впечатли. За любопитните е обяснено в линка какво представлява, но какво беше учудването ми, когато попаднах на българска такава.
“Във купа чукваш три яйца,
добавяш захар – чаша чаена една,
разбъркваш с миксер или на ръка,
да се разтвори хубавичко захарта.
След туй пък слагаш чаши две
с брашно, но нека е грахам,
лъжички чаени – пак две
със бакпулвер изсипваш там,
лъжичка чаена с канела
се слага и също толкова какао,
добавяш и ванилията смело,
разбъркваш – както се полага.
А после – тиквено пюре,
бурканче – триста милилитра,
объркваш всичко ти добре,
добавяш олио – 100 милилитра,
след туй изсипваш във сместа,
със чаша чаена отмерени преди
на едро смлени орехи, а след това,
и шепичка стафиди – без да навреди.
Разбъркваш за последно тази смес
и я изсипваш в намаслена форма,
а може и в застлана със хартия – ех прогрес,
избираш сам – тук няма норма!
Печеш във фурната загрята,
а градусите – сто и осемдесет,
за проба – клечката позната,
минутите – четирсет – петдесет.
Когато кекса е изпечен,
за малко се охлажда във калъпа,
след туй върху решетката завлечен,
остава да изстине – да не хрупа.
Изстине ли, е твой изцяло,
и не е сух, а мек и сочен
и ако вече ти е прималяло,
да му се насладиш, е май момента точен!“
Римуваната рецепта е взета от блога на Миро Магьосника
И така от жанр на жанр, странни видове стихотворения, попаднах на следното: „Поезия с болтове“. Поразрових се, за да видя що за чудо е това и попаднах на норвежкия художник, фотограф и скулптор Тобе Малм (Tobbe Malm).
Понякога, както се казва, думите не стигат. Тогава идва ред на всичко останало. В случая на болтовете. Идеята за съживяване на болтовете идва, когато Tobbe Malm се натъква на кутия с болтове в плевнята на своята ферма. Той е възхитен от сходството и структурата на огънатите болтове с човешкото тяло. Малко след това му идва идеята за създаването на проекта „Поезия с болтове“.
Както казва Тобби Малм: „Моите болтовете и гвоздеи напомнят за безграничната любов или безнадеждното отчаяние. Аз наистина чувствам как искат да кажат нещо на хората. Може би дори и да „намекнат“. Беше достатъчно само да огъна болтовете и да ги снимам.“
И преди да забъркате вкусен кекс, редейки рима, след рима, можете да се потопите в поетичния свят на болтовете…
