Поощрителна награда в Национален конкурс за литература на Издателство „Библиотека България“ – „Вие пишете, ние четем“, 2025
Тема „Ръководство за употреба на чувствата“
Влюбените хора са безкрайно досадни и предвидими. Налитат като озверели пчели из Рим, Париж и Прага, пъплят като зомбита от треторазряден апокалиптичен филм, ближат сладоледи и се снимат за спомени, които след месец, ден или година истерично ще късат и трият. Ала най-безмозъчното нещо, което тези притежатели на пеперуди в стомасите си правят, е да загрозяват мостовете с глупавите си вричания във вечна любов под формата на катинарчета. Окачват ги по историческите забележителности на Европа с такава религиозна настървеност, че някога красивият Александровски мост над Сена сега прилича на ръждясалата коруба на „Титаник“…
До ден днешен не мога да ги гледам тези мостове с техните катинари!
Ивчо обичаше да лови риба от мостчето над Огоста. Скачаше рано сутрин на колелото, вземаше старата дядова въдица, кучето Пух и по цял ден клечеше там. Връзваше очуканото Балканче за моста, пускаше Пух да тича долу по брега и разпъваше такъмите си. Страшни антики, но вършеха добра работа – все пак винаги слагаше таранки в кофичката.
Един горещ следобед чичо Драго донесе смачканото Ивчово колело. На Кольо тираджията му се родило дете. Качил се пиян…
Погребахме Ивчо с въдицата и Пух. Скочил пред камиона, надушвайки с кучешкия си нюх бедата.
Дълги години гледах това колело.
Мама не искаше да ѝ е пред очите, та го бяхме скрили в гаража. Занесох го на моста и го заключих с катинар. Не само влюбените обичат. Братята също, но завинаги.
Родена съм в град София, в един горещ летен следобед. Последният ден на месец юли.
От дете живея сред книги, музика и пишещата машина на дядо. Не помня кога прописах, но помня първите ми стъпки в училищната библиотека – едва започнала първи клас, както и книжката, която си взех тогава.
Завърших 133 СОУ „А. С. Пушкин“, където учех от първи клас. Продължих образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ , специалност „Българска филология“. Завърших семестриално с пълно отличие и магистърската програма „Руска литература, култура и художествен превод“, като сега подготвям защитата на магистърската си теза.
Ползвам свободно руски, френски и английски. Работя в ИТ сферата, но литературата е любовта на живота ми.
На премиерата на първата ми книга „Нощно кафе“, Здравка Евтимова каза, че ако е стихотворение, би искала да бъде написано от мен. Поезията е моята терапия, моето бягство, моето уютно място. Всеки стих е написан от душата и сърцето ми, може би затова и хората, които четат написаното от мен, споделят, че плачат, смеят се, откриват себе си. Защото искреното, човешкото, близкото, докосва струни, които сме скрили дълбоко.
Наскоро излезе и втората ми поетична книга „Изгрев по разписание“. Сега подготвям сборник с разкази – „Попара за сърбане“. В прозата си говоря за малките хора, за обикновените неща, но с хумор, щипка тъга и много топлина. За селото, за невидимите хора, с които се разминаваме по улиците на града, за бездомната котка до контейнера за боклук, за спомените от казармата, които ми споделят близки и непознати…
Омъжена съм, с две деца, котка и къща, пълна с книги и грамофонни плочи.
