Откъде е Бистра Окереке? Гражданин на света ли е?
Бистра Иджома Окереке е от два континента. Тя е смесица от балканска и африканска кръв, които се бият, но и допълват непрестанно. Определено е гражданин на света и можеш да я откриеш на повече от едно място.
Къде се открива Бистра Окереке, такава, каквато е наистина – в бялото, в черното, между двете или зад полярността на света?
Бистра се открива между черното и бялото. В театъра и поезията е зад тях, но в истинския живот – в едно междинно пространство, което ѝ открива хоризонти и оцветява празнотата.
Смяташ ли, че „Аз зад черното и бялото“ отива отвъд индивидуалното, в посока общочовешки послания?
„Аз зад черното и бялото” е послание за човека на днешното време – самотен, търсещ, изгубен и вечно лутащ се. Книгата е моята изповед, но и изповедта на много други. С мен се свързаха хора от всякакви възрасти и раси, които са успели да я прочетат и всеки един от тях ми сподели, че съм успяла да засегна техни лични болки с много малки думи.
Дали успя да изградиш мост от думи между различните светове и да помириш черното и бялото? И целеше ли това изобщо?
Вярвам, че успях изградя мост между различните светове. Оказва се и че ние хората не сме толкова различни. Вълнуват ни еднакви неща – любов, страдание, сигурност… Никога не съм искала да помирявам черното и бялото. Те не са в открита война. Допълват се и създават една цялостна картина за човешкото същество.
Актриса ли си в поезията? А поет ли си на сцената?
Не, истинска съм в поезията. До болка. На сцената се стремя към това да съм действена и стремяща се към дадена цел. Поезията е вътрешният ми свят – такъв, какъвто е. В театъра действат едни строги закони. Много често персонажите имат свои проблеми, които са далечни от мен и те трябва да се превърнат в мои проблеми. Пак изхождам от самата мен, но там зрителят гледа цялостната картинка, цялостното послание, а не коя е Бистра Окереке. Театърът и представлението са по-големи от вътрешния ми свят.
Пиеса ли е животът? Ако да – кои са драматургът, режисьорът, главното действащо лице?
Може да се каже. И начинът, по който е изиграна, зависи от човека. Но бих казала, че всеки си има свое действие, което е отделно, само за самия него. И най-важното е за времето, което ти е дадено, да изпълниш своята мисия точно и ясно.
Всеки е главно действащо лице, но в различно действие. Зрителят и режисьорът са Господ, Бог; драматурзите сме ние.
Кое е първичното, водещото при теб – театърът или литературата?
От литературата към театъра. Поезията ме прочиства от вътрешни конфликти, за да мога да се занимавам с вътрешните конфликти на персонажите на сцената и в киното.
Какво е писането за теб – терапия, необходимост, страст или… ?
Поезията за мен е терапия, необходимост, страст, живеене и себеоткриване. Толкова много е.
„Аз зад черното и бялото“ е истинска до болезненост книга. Как стигна до нея? Колко смелост бе необходима?
„Аз зад черното бялото” се роди от нуждата да се изразявам. Беше като един пъзел, който сам се нареди. И толкова усилено се подреждаше, че започна да ме сръчква и настъпва, докато не го съзрях. Първо баща ми ме подкрепи и ми даде смелост. С времето случайни хора започнаха да ме питат кога ще се случи. Последното зрънце беше разговорът с редакторката ми – Ива Спиридонова, която съзря потенциала ѝ.
Кои са лицата, с чиито черти си изградила тази книга?
Хората, които са ми най-важни и са оставили следа в моя живот. Баща ми е голяма част от тази книга.
Смъртта може ли да бъде вдъхновение?
За мен смъртта е най-големият двигател на живота. Много повече от вдъхновение е. Смъртта е единственото, което осмисля живеенето.
Липсата, болката, страданието – катализатори за поезията ли са?
Да, но и не само. Липсата е и присъствие. В щастието има и страдание. Ин и ян. Двете страни на монетата.
Къде е любовта в тази книга? И има ли я изобщо?
Разбира се! Любовта присъства на много места и под всякаква форма. Не мисля, че има книга по света, в която да не се говори за любов.
Или както се пее в една песен – “All because of Ifunnanya”.
Има ли оптимизъм в „Аз зад черното и бялото“?
Труден въпрос. Със сигурност няма негативизъм в нея, но е много тъжна. Аз давам съвет на всеки, който си я купува, да ѝ отдели време. Трудно се поглъща.
Оптимизмът е в това, че още сме живи. Тоест, даден ни е още един ден възможност да променяме и обичаме.
Какво още има „зад“, освен ти самата?
Историите на хиляди хора преди самата мен, които са вплетени в кръвта ми.
Къде и в какво можем да те гледаме този сезон?
Във “Вечерята” в Театър София, в “Отело” в Драматичен Театър “Стоян Бъчваров” и от 25 септември (Премиера) и в представлението “От мрачно, по-мрачно” в Théatro.
С какво още се занимаваш?
Част съм от филма на Илияна Перянова „Между мен и теб”, който предстои да излезе другата година и съм ангажирана в още два филмови проекта, за които на този етап не мога да споделя повече.
И накрая – водещият според теб текст от дебютната си стихосбирка?
„Зад черното и бялото”.
Въпросите зададе Ива Спиридонова
Фотографии: Библиотека България; личен архив