Ние с теб все за другите тичаме,
все решаваме чужди проблеми,
само миг тишина и обичане
у дома се полага да вземем.
Ти на мен, аз на теб – като дишане
в полумрака на нашата стая…
Всичко друго е някак излишно –
като мъничка точка в безкрая.
Аз съм твоето нежно момиче –
приютената обич в ръцете ти,
от години така ме наричаш
и ме пазиш от бури в сърцето си.
Щом целуваш така, както някога,
щом нашепвам най-чистите думи,
ще запалим звездите, а вятърът
ще погали това помежду ни.
Ти на мен, аз на теб – като дишане
в полумрака на нашата стая.
На вратата ни трябва да пише:
„Оставете ги. Вече са в Рая…“
Яна Вълчева, „Ти ще тръгнеш“, 2021
Фотография: личен архив