За Обсебеност. Лора и Яворов – рецензия на Теодора Бакърджиева
Книгата „Обсебеност. Лора и Яворов“ е разследване за любов и смърт. Това е книга, която те кара да отвориш сърцето си, предизвиква разума ти. Тя е пътешествие из дебрите на времето с всички негови скрити послания. Когато я прочетох, се запитах коя е най-точната дума, с която мога да обобщя усещането си? И мисля, че думата е респект. Респект от аналитичния и овладян стил, интелигентния изказ, от чувствителността, с която е подходено към темата, от емпатия към персонажите.
Виолета К. Радева е написала тази книга, защото, повече от убедена съм, че между авторката и героите ѝ има някакво непреодолимо привличане, в срещата им има нещо мистично, нещо съдбовно. Как иначе можем да си обясним появата на хора и документи, които сякаш сами откриват писателката? И двамата – и Лора, и Яворов са част от нашата история и в лицето на Виолета К. Радева са намерили своя добронамерен биограф, заел се с трудната задача да изчисти знанието ни за тях от ненужни екзалтации, от идеологизирани оценки, от откровени лъжи и пристрастия.
Водена от силната си вътрешна потребност да достигне до истината, авторката е успяла да надникне в душите на своите герои, успяла е да развенчае част от митовете и да опровергае шаблоните. Извършила е реконструкция на образите на две знакови личности, тръгвайки от техните наследствени дадености, емоционални нагласи, дарби, идейни увлечения, приятелски връзки. А да се наемеш да надникнеш в тайниците на две сърца и да кажеш гласно какво си открил там, съвсем не е лесно. Нужно е да притежаваш постоянството на дългогодишния изследовател и доза смелост.
По всяка вероятност като историк съм пристрастна, но според мен едно от големите достойнства на този „роман-разследване“ е документалната му подплатеност. Авторката е открила и обработила стотици документи – писма, вестници, спомени, разпити, експертизи, стари публикации. Проявила е изключителна прецизност при боравенето с тях и те са се отблагодарили подобаващо, така както само документите могат да се отблагодарят – проговорили са! Доверили са ѝ тайни, дарили са я с безпогрешна оптика за времето и за хората, които са го обживявали.
Авторката ни среща с много образи от интелектуалния елит на България на границата между XIX и XX век, но главните действащи лица са Яворов и Лора. Поетът с неговите стихове – силни, мощни, увличащи като стихия. Стихове, в които се борят доброто и злото, светлината и тъмнината, вярата и безверието. Човекът Яворов – мрачен, самотен страдалец, в плен на своите комплекси. Роден е на 1 януари 1878 г. – забележете, това не е само граница между две години, това е граница между две епохи! Майка му разказвала, че се е родил точно когато гръмнал топът на връх Шипка. Този гръм сякаш е белязал целия му драматичен живот – „живот на ръба между безумието и висшата мъдрост; живот пълен с навяващи ужас прозрения, изтъкан от шеметни бездни и недостижими върхове“. (цитат на д-р Кръстю Кръстев)
Виолета К. Радева описва човека Яворов с прозорливост и дълбочина, като професионален психолог. Открива в душата му както белезите на времето, така и на мястото, в което е роден. А за чирпанлии краеведите казват, че са „буйни, невъздържани, склонни към размирици и саморазправа“. Може би затова в характера на Яворов има нещо неспокойно и трескаво. Той е типичен холерик, способен на крайности и на агресия, страстен в обичта, но много по-силен в омразата.
Поетът не е криел своите демони. В писмо до приятел споделя: „Всички се учудват на странността на някои мои постъпки, всички ме укоряват,… но те не ме разбират, па и не искам да ме разберат. Безмислица за тях е да ти тежнее живота, а страстно да обичаш света; да вярваш в едно велико дело, а робско малодушие да пълни душата ти, за да можеш да му служиш; да жадуваш любов, истинска, велика любов, а всичко, което те обкръжава да не може да докосне ни едничка струна на сърцето ти“. Горчиво признание!
Пропускам Македония, за да се спра на темата за жените в живота на Яворов, тема, в която авторката е вложила цялото си сърце и изследователска страст. Направила го е не от любов към пикантните лични истории, а защото отношението на Яворов към жените подсказва какво се е случило във фаталната нощ на 30 ноември 1913 година.
Всички анализирани от авторката документи сочат, че в идеала на Яворов за жените има нещо дисонансно и той е сбор от консервативни и либерални елементи. Като мъж е разкъсван от това, което наблюдава в собственото си традиционно семейство и от това, което чете в книгите. Странно е, че в живота на поета има много и различни жени, той не веднъж се впуска в страстни авантюри, но така и не овладява тънкото изкуство да обича, не съумява да се отдаде докрай на любовта. Истински се опиянява от желанието да покорява Жената, да властва над нейния дух, но не прави опити да разбере женската душа. Яворов е като изгубен между двата свята – земният, този на плътта и небесният – този на духа. По думите на авторката неговата трагедия е в това, че не успява да намери път от единия към другия, а е разкъсван между тях.
И тъй като съдбата обича да си играе с човешките съдби, среща този мрачен, амбивалентен в пориви и страсти мъж, при това пламенен поет, с Лора Каравелова, една от най-красивите жени в София – енергична, интелигентна, романтична, вълнуваща. Тя обича литературата, има дар за писане, свири на пиано и цигулка – откритата ѝ и чувствителна душа е отворена за изкуството и красотата.
Лора е модерна жена, вярва в семейството, вярва, че заедно с любимия мъж могат да изживеят мечтите си. Дори и след разочарованието от брака си с д-р Иван Дренков тя копнее за обич, за пристан, за споделеност. Но ако за Лора любовта е ценност, за Яворов любовта в нейния делничен аспект е обременителна. Той има нужда от жена-муза или жена, която да задоволява желанията на плътта. Опитът да съвмести двете в лицето на Лора се оказва пълен провал, защото тя не е типичната за това време жена – покоряваща се, търпелива, готова да преглътне всяко унижение.
В последните месеци от съвместния им живот изискващата любов на Лора е тежест за Яворов. Той пренебрегва чувствата ѝ, а драматичната му душа се нуждае от нови вдъхновения и нови вдъхновителки. Яворов не обича и не ревнува жена си като любима, а я обича и ревнува като собственост, отхвърляйки правото ѝ да се разпорежда с живота си, да взема самостоятелни решения. Затова в момента, в който Лора пожелава да го напусне поне за малко и да замине за Париж, тяхната история се превръща в трагедия. София осъмва с вестта за смъртта на Лора и опита за самоубийство на Яворов.
Официалната версия идва много бързо – Лора се е самоубила в пристъп на ревност, за да накаже неверния си съпруг! Поетът е жертва, а съпругата му е обявена за фаталната жена, жената-тиранин, виновница за случилото се. Върху нея се изсипва цялата злъч – страдала от патологична ревност, неуравновесена, неморална, „душевно болна кокаинистка“, съсипала живота на обичания поет, чийто образ не може да бъде друг, освен светъл и неопетнен!
Авторката на книгата не приема на доверие утвърдилата се версия и задава точните въпроси – защо Яворов прави опит да се самоубие след Лора? От любов – той вече не я обича! От мъка – защо не се самоубива след Мина? От ужаса при вида на потъналата в кръв жена – той четири пъти е бил с чети в Македония и се е срещал със смъртта. А ако е от чувство за вина?
Пледирайки страстно за невинността на Лора, Виолета К. Радева съвсем не иска да петни името на Яворов, а се бори за истината. Истината, която в продължение на десетилетия е премълчавана и изкривявана под благовидния претекст да опазим името на Поета.
А в историята истината е най-важна, тя е единственият път. Както казва Чилингиров: „Мен ми се струва, че Яворов ще порасне пред очите на всички, ако се каже истината. Защото като човек и нему нищо човешко не му е било чуждо.“ По друг повод Чилингиров отново защитава истината: „Човешкото никога не е било и не може да бъде чуждо и на най-изключителния човек. Защо тогава да лъжем света, а не вземем да обясним на поколенията как и човек като Яворов може да стане убиец? Така ние по-добре ще запазим чиста паметта му, защото с чистата истина се пристъпва към нея, а не с лъжата“.
В своето изследване, дълго мислено и преживявано, Виолета К. Радева се бори за моралната реабилитация на Лора Каравелова – прави го методично, аргументирано, страстно. Нейната Лора е жена, изпреварила времето си – факт, в който се крие същността на трагедията ѝ.
В заключение искам да кажа, че „Обсебеност. Лора и Яворов“ ще заинтригува хора, които имат ухо и душа за човешките истории. Те ще се докоснат до личността на големия национален поет, майстор на звучния стих, до неговата изпълнена със страсти и тайни душа. Ще открият образа на една от най-красивите и интелигентни българки – Лора Каравелова. Те двамата са като герои на антична трагедия – личности със силни характери и големи страсти, които изгарят душите им.
Теодора Бакърджиева
Материалът е публикуван в електронното списание КАРТИНИ С ДУМИ И БАГРИ и е предоставен с любезното съдействие на автора.
Още за книгата: Почтеният поглед към миналото
За поръчки на книгата: Обсебеност. Лора и Яворов