Когато в пространството на едно голямо човешко сърце се срещат силата на природата и необятността на любовта, се раждат необикновени думи, които вдъхновено разказват на света за тази среща. Такива са думите на Михаил Калдъръмов, едно име, оставящо светла следа в съвременната българска литература. Един човек, който ни учи на световъзприемане, самовгълбяване, възхищение, интимност, обичане, доброта, живеене и в ефирността на движението си през времето, думите, които оставя след себе си, са като светулките на щастието, които да следваме с душите си.
Михаил Калдъръмов е творец, който поставя знак за равенство между човек, природа и любов. И резултатът от това уравнение е високо изкуство. Той е автор на седем поетични книги – „Смъртоносен наркотик”, „Поезия привечер“, „Запалената свещ напомня“, „Свободата на гладните“, „Бездна“, „Пресъхва ден, извира нощ“…
Думите му са част от фондовете на националните библиотеки в Париж, Лондон, Москва и Ню Йорк. Превеждан е на английски език. Публикуван е във всички централни литературни вестници, списания и ежедневници. Представян е по БНР, Дарик Радио, в РТВЦ – Благоевград и др. Носител е на награди от национални конкурси, между които Славейкови празници – Трявна, „България – древна и млада”, „Свищовски лозници”, „Мелнишки вечери на поезията”. 
Родом е от Сапарева Баня, но свързва работата, творчеството и живота си и с града на Майстора, Кюстендил. Така се ражда и сборникът му с импресии „Почит към Майстора“ – една симбиоза между изкуствата, възхищение от таланта на четката на Владимир Димитров – Майстора, поклон пред вдъхновението и красотата. 
Природата и човекът в поезията на Калдъръмов са едно цяло. От това единение се ражда своеобразната му философия и мъдрост, изразена в творчеството му. А интимната му лирика е чист извор на любов, неповторима и докосваща и най-тайните кътчета на душата. Думите му се отличават с неповторима образна система, елегантност, експресивност и силен емоционален заряд.
***
Пресъхва ден, извира нощ
и ние с теб ще се разминем –
два ослепели силуета
с размити сенки от дъжда.
Прегазени от луди светлини,
лицата ни за миг ще светнат
и ще потънат в своята обреченост
подобно хвърлени монети
в размътено око на кладенец.
Светът изглежда е прострелян
с прозорчета от самота.
Пресъхва ден, извира нощ –
отвсякъде извира,
последна капка светлина умира.
***
Очакването
всеки миг
да дойдеш
и с миглите си
да раздвижиш
въздуха,
с устните –
сърцето…
***
Исках да ти разкажа за планините, когато сезоните потъват в техните сенки. Предзимни езера с дантели от скреж по още будните брегове. Водата леко е замаяна – тъмно вино. Това е времето на най-голямото мълчание. Каквото е казано от пейзажа – вече е ехо. Тихо и нереално. Отразени в огледалната повърхност, планините – тия старинни кораби – сякаш пътуват в някакво свое време. Свечерява. Никакво присъствие. Никакво дихание. Камъче ако се отрони, звукът му ще обиколи канарите и онтово всичко ще замре в очакване на белите ветрове. Тогава с теб ще си спомним за огъня. Покрив и огън в планините. Сънят се сбъдна. Завържи нощта с косите си.
Творческият път на Михаил Калдъръмов законамерно го отвежда и до извора на човешката чистота – децата. През 2017 излиза първата му книга за деца – „Дракончето в мен“.
В нея се разказва за малката Изабела, която живее и в Малайзия, и в България, и си има едно дяволче, което я учи на бели. Това дяволче става драконче в един момент, а приключенията все повече и все по-забавни за децата. И тъй като талантът не познава граници и не може да бъде скрит, от следващата учебна година детската книга на Михаил Калдъръмов, „ Дракончето в мен”, ще бъде част от читанките на четвъртокласниците в българските училища. А това е достойно за възхищение! И надежда – че българската литература ще успее да се съхрани не само сред страниците на книгите, но и в паметта и сърцата на онези, които идват след нас.
В ранната есен очаквайте тук и нашето интервю с Михаил Калдъръмов, в което той ще ни разкаже още за поезията на живота и своите следващи стъпки по пътя на думите.