Привет, Яна! След близо три години, добре дошла отново в семейството на „Библиотека България“. Какви радости и трудности успя да преплуваш в морето на живота за това време?
Здравей, Ива! Най-важното, което свърших за тези три години, е появата на моята мъничка Жаклин. Като че ли с нейното идване аз се вгледах в себе си и в света наоколо по нов начин.
Накъде тръгна ти самата, коя житейска посока избра?
Избрах да видя собствения си път и да го следвам с моето темпо, с моя светоглед.
Към кого се обръщаш с новата си поетична колекция, наречена „Ти ще тръгнеш“? 
Най-вече към себе си. „Изгубя ли се хуквам морско-синя към себе си през всяка своя рана“.
Как се роди новата ти книга, къде и в кого откри вдъхновението си за нея?
Усетих се различна, пораснала и още по-сетивна. Имах нужда да пиша по начин, който е в хармония с това. Като че ли животът ме вдъхнови. И морето, разбира се.
Разкажи ни за морето – в очите и мислите ти. Метафора ли е то?
Често е метафора, да. Като цяло морето е усещането ми, че съм на любимо място, то е пазителят на душата ми и в него се влива всичко хубаво, което минава през нея.
Мотивът за посоката, тръгването и завръщането е един от водещите в книгата. Как човек избира своята посока?
Със сърце и надежда, с любов и интуиция. Посоката на всичко в живота ни е избор. Като че ли сега усещам най-силно, че съм в своя личен път. Лесно е да придружаваш някого, когото обичаш, но истинската любов не очаква да се отдалечиш от себе си.
Къде винаги се завръщаме?
В Бургас, при морето. Всеки бургаски творец ще ти го каже, тук въздухът е различен – наситен, животворен.
А откъде на всяка цена трябва да си тръгнем?
Знам ли… От нещата, които ни отнемат усмивката.
Смяташ ли, че любовта намира своето осъществяване в децата или съществува автономно и извън всичко?
Смятам, че любовта има безкрайно много форми. За мен децата са смисълът, истината в този живот. Но всяка любов е красива.
Как изглежда твоята любов?
Като хубаво стихотворение – наситена с емоция, въздействаща, дълбока…
А любимият човек и децата – те какво са за теб?
Те са всичко. Имам до себе си мъж, който обича да ме вижда в полет и да ме подкрепя, дори когато няма идея, за какво точно му говоря. Той прави щастието ни простичко и възможно. Ние, пишещите хора, рядко се отдаваме на щастие, като че ли по-добре виреем в една особена, светла тъга. Иска се доста смелост, увереност и упоритост, за да обичаш момиче като мен. Милен успява.
Валентин и Жаклин пък са доказателството, че този свят е красив. Те са всичко, за което женското ми сърце е копняло и пазило най-силната си, безусловна любов. Благодарна съм на вселената, че имам точно тези две деца.
Разкажи ни за различните лица на твоята героиня – момичето със синята рокля, любимата и майката.
Всяка жена живее с тези лица. Аз не мисля, че тези неща трябва да се разказват. Четеш и се разпознаваш, в това е магията на поезията.
Диалог или монолог е „Ти ще тръгнеш“? А поезията изобщо?
Пише се като монолог, чете се като диалог. Но ако срещне читател, в чието сърце да се влее, поезията отново се превръща в монолог, неговият личен монолог.
Има ли идеален читател? И какво искаш да му кажеш?
Идеалният читател е този, когото поезията застига в точния момент. На него бих казала само: „Не знам кой си, но знам какво чувстваш.“
Важна ли е за теб връзката между изкуствата?
Да, винаги, когато чета поезия, искам да съм обградена от музиканти и актьори. Ако им въздействам така, както те на мен, аз съм щастлива. В книгите ми неслучайно има фотографии на Пейо Пеев. Той винаги успява да ми предложи точния модел в точната светлина.
Може ли една фотография да „запечата“ в себе си стих?
Може, ако фотографът има усет за тези неща. Аз търся в снимките на Пейо конкретна емоция, същата, която ме е накарала да пиша. Не знам как ги разпознавам, но винаги съм сигурна, когато ги видя.
А думите могат ли да съхранят в себе си спомен?
Разбира се. Стиховете винаги са пълни с лични спомени.
Поезията и музиката – къде се срещат те? Как се ражда текстът за песен?
Моята поезия се стреми да звучи мелодично. Обичам музика, написана по стихове и се радвам, че някои от моите стихотворения намериха своята мелодия, благодарение на Неви Мирков, Силвия Колева, Жан Шейтанов, Галя Ичеренска, Александър Томов. Когато текст за песен се пише по готова музика, е съвсем различно предизвикателство, има математика в това писане.
Ще споделиш ли с нас песента, с която в. „Черноморски фар“ те отличи за най-добър текст на Фестивал „Бургас и морето“?
И накрая – откъде и кога „Ти ще тръгнеш“ ще тръгне към своите читатели, заедно с теб?
Премиерата на книгата ще бъде на 03.11.21г. от 18.00 ч. в двора на новата и модерна Регионална библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас. Заедно с актьора Никола Парашкевов и с музкантите D’Family Acoustic, Силвия Колева и Самуел Мануелян, ще изпълним това красиво и уютно пространство с поезия и музика. Книгата се разпространява в добрите книжарници в страната, като разбира се може да се поръча и в Издателство „Библиотека България“ или лично на мен.
Заповядайте, за да празнуваме заедно „Ти ще тръгнеш“ под звездите на бургаското небе!
Въпросите зададе Ива Спиридонова
Фотографии: личен архив, „Библиотека България“