(Пред)чувство – Красимира Макавеева

Толкова чужди целувки по твоите устни застинали,
толкова пръсти разнежени, вплетени в твойте ръце,
че е до крайност нелепо да вярвам, че с толкова минало,
ще ме обичаш със още способно на обич сърце.

Толкова много любови, а всъщност по вид душегубия,
толкова много прегръдки, а всъщност на вкус – самота,
че е детински да вярвам, че точно това пълнолуДие,
дето нахълта внезапно в живота ни, e… Любовта.

Ала напук на горчивите, вече презрели безверия,
и на онази тъга във очите, която беззвучно руши,
аз те дочаках, досущ като в минали, древни поверия
за невъзможно, но силно и вечно сдвоени души.