ГОЛОТО ИЗКУСТВО
Щом жълтото в очите ни съзрее,
е време да наточваме косите.
Омразата не бива да живее,
щом изостави любовта душите ни.
Косим и плачем. Инак ще загинем
в обятия, метличини и чувства.
Спасителният начин да ни има
е да постигнем голото изкуство
на тихото мълчание. Без думи
да опростим взаимните ни рани.
И ако оцелеем небезумни –
сърцата ни разумно ще застанат
отляво пак. И пак ще затъгуват
по утринни криле. Това ни стига
да извървим и своя свят разбунен
на рамото си тъмно – с чучулига.
ЧОВЕКЪТ Е СРАЖЕНИЕ
Не ми харесва този час
на моето разкайване.
Грехът е винаги до нас.
От Бога ни раздаден е.
Омразата. И любовта.
Разделите. И срещите.
И радостите. И скръбта
за грешките ни, тежките.
Не ми харесва тоя час
на самоунижение.
Бог знае всекиго от нас.
Човекът е сражение
със себе си. И като роб
с душата си се бори
да иде в другия живот.
И там да се помоли.
ЕДИН ОТ НАС
Не ме отмина нищо в моя ден.
И слава богу, вече остарявам.
Приятели, не искайте от мен,
което и от вас не пожелавам.
Къщурката ни с две липи отпред
отвя я вятър.
С усмивка хвърлям своя млад портрет –
до вашите си – долу, на земята.
Отвъд телта тревата зеленее.
В реките нямат кучетата власт.
Един от нас все пак ще оцелее.
Един от нас.
ПРЕДЗИМИЕ
Пак се обърках в нечии чужди пътеки.
Подмами ме извор – зелен като пламък.
Мислех – земята под тях ще ми върне
в рокля невестинска.
Тежко жито прибраха жътварите морни,
отлетяха последните щъркели.
Не повярвах на тях,
а на дръзката песничка на врабчетата.
Взех торбичката с детските сънища
и потеглих нейде много назад –
дето младите ми нозе се надтичваха с облаци.
При калинките росни, които
от моите длани отлитаха
нейде много далеч –
дето свършваха моите стъпки
и започваха чуждите.
ВЯРВАЙ В ТАЯ ПЕСЕН
И ето, аз си тръгвам и в сълзите ми
ечи победоносен химн. Сега,
когато чудесата са открити,
с една чудесна весела тъга,
ти казвам сбогом. Вярвай в тая песен,
не вярвай на гласа ми онемял.
Светът е жив и пълен с неизвестност,
която никой не е надживял.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Поетичната колекция „Предзимие. Избрано“ на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко и която прелива в стихове.
Ива Спиридонова
–––––––––––––––––––––––––
Спаска Гацева „Предзимие. Избрано“, 2023
Фотографии: „Библиотека България“, личен архив