Изборът на редактора
Редове на фокус е авторска рубрика на Ива Спиридонова, посветена на съвременната българска литература. В нея фрагменти от различни произведения се превръщат в отправна точка за разговор за смисъла, търсенето и човешкия опит. Това не са рецензии в класическия смисъл, а внимателен прочит и философско вглеждане в текста.
Този май в Редове на фокус се насочваме към полето на жанровата литература, като продължаваме да поставяме фокуса върху автори, оставили своята следа в читателското съзнание с не една своя книга. Днес обръщаме поглед към писателския талант на д-р Веска Дучева.
Доктор Дучева живее във Варна, където завършва Медицинския университет, а впоследствие практикува и специализира на различни места. Лекар е във Военна болница – Варна, Отделение по морска медицина и физиология. Членува в Сдружение на писателите – Варна, Съюз на българските писатели-лекари и Салон за българска култура и духовност – Чикаго, САЩ. Удостоена е с място в „АРТ – енциклопедия на Варна“, том 2, за заслуги към културния живот на града.
Автор е на немалко книги: стихосбирките „Моят дом в сърцето“, „Когато ангелите плачат“, „Коловоз за самотни мечтатели“ и „Да нарисуваш душа“, на пет сборника с разкази – „Вятъргивей“, „Ошашавени ангели“, „Грозният ангел“, „Небесната река“, Продавачът на илюзии. Криминални хроники, както и на двутомно издание на духовна тематика „Светиите – странните и необяснимите“ и три кратки монографии – „Хипертоничната болест“, „Исхемична болест на сърцето“ и „Нарушения на сърдечния ритъм“. Има два издадени романа – „Цар Давид“ и Сделката.
За адекватен анализ на нейната поезия е необходимо едно по-детайлно обследване, каквото предстои във времето, но със сигурност можем да твърдим, че д-р Дучева е допринесла немалко за развитието на съвременния криминален жанр у нас с белетристичните си творби. Нейните криминални романи и разкази не разчитат единствено на загадката, а превръщат престъплението в спектакъл – бърз, шумен и незабравим.
В световете, които тя изгражда убийството, страхът, насилието и престъпния свят са само вход към нещо по-дълбоко – към човешката уязвимост, към моралния разпад на едно общество, в което границата между спасението и пропадането става все по-трудна за различаване. Именно там се раждат книгите на Веска Дучева.
Сборникът с разкази Продавачът на илюзии и романът Сделката използват криминалния жанр не като самоцел, а като инструмент за изследване на човека в неговите най-тъмни, най-страшни и най-болезнени състояния. Това са книги за престъпления. Но още повече – книги за раните, които ги пораждат.
Още от първите страници на Сделката става ясно, че Веска Дучева не се интересува единствено от интригата. Тя изгражда свят – тежък, задушлив, пропит от бедност, страх и разпад:
„Утрото скриваше грозното лице на нощния живот зад слънчевата завеса и изваждаше на витрината затрупаните с мръсотия улици, мизерията и смазващата нервите шумотевица“.
Този цитат не е просто фон. Това е диагноза, по лекарски точна. Медицинска, но и социална. Безмилостна.
Светът на Сделката е свят, изграден от малки квартали с разпадащи се къщи, домове за изоставени деца и институции, които отдавна са изгубили човешкото си лице, свят, населен със семейства, живеещи в полумрак, изпълнен с алкохолизъм, насилие. Особено силно в романа присъства темата за наследената бедност – не само материална, а и емоционална. Героите живеят в среда, в която насилието е ежедневие, а унижението – почти естествен език на общуване:
„В жилището никога не проникваше слънце“.
Едно кратко изречение, което казва повече за живота на тези хора от цели страници описание. Именно тук личи едно от най-силните качества на Веска Дучева – умението ѝ да изгражда атмосфера чрез малки, прецизни детайли.
В този роман се наблюдава и още една изключително интересна сюжетна линия в която медицината е разгледана като територия на моралния срив. Биографията на авторката като лекар не стои формално върху книгите ѝ. Тя е вградена дълбоко в начина, по който са изградени световете им. При много автори професията е биографична подробност, но при Веска Дучева медицината е перспектива на един по-задълбочен поглед към душата на човека. И именно затова Сделката звучи толкова убедително.
Тук болницата не е просто място на действие. Тя е умален модел на общество, в което животът постепенно започва да има цена. Търговията с органи, разследванията, телата, аутопсиите, смъртта – всичко това е представено без излишна сензационност. Студено. Почти документално. И точно затова въздейства толкова силно:
„Някой бе прибрал бъбреците, черния дроб, белия дроб и сърцето“.
В тази книга ужасът не идва от ефектното описание. Идва от усещането, че подобен свят е възможен, че механизмите му вече съществуват и човешкото тяло постепенно се превръща в ресурс.
Вглеждайки се в човешката душа, особено впечатляващо при Веска Дучева е вниманието към хората в периферията. Тя пише оголващо и сурово за реалността в бедните семейства, за ужасната съдба на изоставените деца, за зависимостите, за хората, живеещи в социалните руини на обществото, обръща поглед и към жертвите на институционално насилие и изобщо към хората, които обществото почти не забелязва. И пише за всички тях без сантименталност. Но и без презрение.
В Сделката образът на детето Цона, живеещо сред непрекъснати скандали, унижение и страх, е изграден с особено болезнена достоверност. Сцените в дома ѝ носят почти клаустрофобично усещане:
„Когато наближеше някой празник и хората се готвеха да го посрещнат, Цона започваше да трепери.“
Ето така криминалният роман се превръща в силна социална литература.
Ако Сделката е по-мрачната и социално наситена книга, то сборникът с разкази Продавачът на илюзии разгръща друга страна от писането на Веска Дучева.
Тук светът е по-широк, по-кинематографичен, по-авантюристичен. Тя отвежда читателите си в Сирия. Манастирите стават терени на престъпления. Международни престъпни мрежи и Интерпол влизат в действие. Появяват се тайни идентичности, наркокартели, религиозни легенди…
Още началото въвежда усещане за древност и загадка:
„В подножието на Сирийската пустиня, недалеч от живописното градче Маалюля, се издигат величествените стени на манастира „Св. Сергий и Вакх.“
Тук криминалното се смесва с почти мистична атмосфера. Легендите за светиите, чудотворните икони и страховете на монасите съществуват редом с наркотиците, убийствата и международните престъпни канали. И най-интересното е, че този контраст не изглежда наивен и изкуствен. Напротив – именно той създава особената атмосфера на книгата.
Много важно качество на писателя Веска Дучева е това, че тя не остава героите си в еднопластови фигури. Дори персонажи, които лесно биха могли да се превърнат в клишета, изживяват своя вътрешен конфликт и показват човешката си уязвимост.
Такъв например е Даката в Продавачът на илюзии – млад, наркозависим, попаднал в свят на мистерия и престъпления. Вместо да бъде използван единствено като „типаж“, той постепенно придобива психологическа дълбочина. Любопитството, страхът, зависимостта и желанието за спасение се сблъскват в него по убедителен начин. Тъкмо тук проличава умението на авторката да мисли персонажите си отвъд жанровата функция.
Нека обърнем внимание и на лексикалното богатство, с което разполага перото на Веска Дучева. Езикът при нея не търси излишна литературна украса. Той е директен, пластичен, визуален, често груб, но винаги жив. Диалозите звучат естествено, а атмосферата се изгражда чрез кратки, силни детайли: „Да пукнеш дано, пияницо!“ или „Да си имам късмета!“. Тези реплики не изглеждат „написани“, а прозвучават в читателското съзнание. Именно това прави книгите ѝ толкова кинематографични.
Между Продавачът на илюзии и Сделката ясно се вижда и развитието на авторката. Сборникът с разкази може да бъде характеризирана като по-авантюристична, по-глобална, по-динамична и с по-ясна жанрова определеност книга. А романът е книга, далеч по-българска, много по-мрачна, силно социална, психологическа и като цяло по-зряло изградена като обществена картина. Именно в Сделката Веска Дучева най-ясно показва, че криминалният жанр може да бъде носител на сериозна социална и морална тежест.
Книгите на Веска Дучева напомнят, че криминалната литература не е задължително бягство от реалността. Понякога тя е най-прекият път към нея. И може би заради това интересът към остросюжетните жанрове у нас се възражда в последните години. Защото зад убийствата, разследванията, наркотиците и престъпните схеми тук стои нещо по-страшно – постепенното разпадане на човека и обществото.
И може би именно затова Продавачът на илюзии и Сделката остават не просто напрегнати криминални истории, а книги, които задават въпроси за морала, вината, страха и цената на оцеляването. А това вече категорично ги поставя в територията на истинската литература.
Ива Спиридонова