Realisaster представя две постапокалиптични реалности, чиито герои трябва да преконфигурират целия си емоционален и битов багаж от Преди и някак да продължат напред Сега.
Това са историите на обикновени хора, изправени (или все още не) сред руините на зоната си на комфорт. Всеки сам с отговорностите си. Накъдето и да погледне – дебел слой прах и тухли, а в очите на другите – собственото му объркване.
Книга – сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и… много близко до огъня. Но… в крайна сметка – феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики – в опит да е по-малко уязвима. Напротив – съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе.
Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните “Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване.Ива Спиридонова, редактор
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в „Оставайки с духовното богат“
Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва „Предучилищна педагогика с чужд език“ (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 – 2019г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. В дебютната си книга, стихосбирката „Оставайки с духовното богат“, Бурназов публикува 57 творби, в които се разкрива напълно. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца – „Трънски импресии, „Април в Боховà“, „Княжевски импресии“, „Ноември в „Княжево““, „Битва“, „Княжевско прибежище“, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.
Поезията на Бурназов ще предизвика интерес и с това, че е много мелодична – дори там, където не е в „пеещи размери“ (Р. Радков, „Призвание“), темата застъпват „Дерзание“ и „Надежди“. „Изповед“ пък, чрез силата на диалектните думи, прави съпоставка между по-близкото минало и настоящето.
В творческия сайт „Откровения“ (търсете „Димитър11“ (слято) в гугъл) може да бъде намерено част от делото на автора, като единствено там са публикувани в завършен вид преводите му на знаменитите „Среща и разлъка“ (Йохан Волфганг Гьоте), „Песни на тръстиката“ (Николаус Ленау), „Invictus“ (Уилям Ърнест Хенли), „Ако“ (Ръдиард Киплинг), както и на 10 български поети на немски. Немскоезичната публика ще се запознае основно с шедьоври на Н. Лилиев, но и с други такива като „Помниш ли, помниш ли…“ и строфата „Настане вечер…“ – със запазеното многократно повторение на звука „е“. Именно издаването на преводните стихове е един от следващите проекти на автора.
Имейл за контакт: dimo27dimitrov@abv.bg
~~~
~ Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е… грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата( тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, „оживяват“ селца и реки, после – в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания – с посвещения на любими поети – с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите.
Слава Богу, че го е сторил! ~
Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова неуовимото, което ни кара да се усмихваме и изпитваме благодарност, че сме живи.
Още древногръцкият философ Хераклит е казал: „In idem flumen bis non descendimus“ или „Не влизаме два пъти в една и съща река“. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, „Вода“, наистина е точно това – извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да съхраняват настоящето и да го превръщат във вечност, то в реката на Марияна можем да влезем не само веднъж или дваж, а колкото пъти си пожелаем, точно толкова, колкото пъти ще отворим тази книга, за да се срещнем със стихията, силата и непримиримостта на водата. Приятно… плаване!
Невъзможно е да останеш безразличен към поезия, от която струи светлина. Трудно е да сглобиш парчетата сияние, за да видиш цялостната картина на феникс, изправящ се от пепелта на съществуването, за да засвети отново и да чуеш мелодията на гласа му, надмогнал тишината. Точно това е тази книга – една колкото очаквана, толкова и изненадваща симбиоза между две сестри, като думи и образи, изречения и мелодии, като сърца, биещи в общ ритъм, докато не засветят в най-сияйното бяло.
Стилът на Добрина Ангелиева разкрива обещаващ потенциал, образите в разказите ѝ са пълнокръвни, тя умее да покаже скритото, да оголи душата на героите си, да предизвика емоция и размисъл у читателя, без да се налага да натрупва излишни думи, без да е необходимо да се изгубим в страниците, а това са все белези на добрия белетрист. Нещо повече – пейзажът у нея не е просто сцена, той също е герой в историите, одухотворен и присъстващ е, такъв, какъвто го помним у големите ни разказвачи от близкото минало. А, оказва се, такива има и днес.
Весела Люцканова, рецензент
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне – на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят.
Четете откъдето пожелаете „От края към началото“, защото всеки от нас има право да избере собствените си посоки, начала, краища и отправни точки. Но където и да отворите, по пътя със сигурност ще срещнете себе си.
За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата – „Жълта пръст“, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова – членове. Авторът на „Най-честната птица“, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за заличаване. В своята дебютна книга той проследява лесното подхлъзване по нанадолнището и избора на лекия път, повдига въпроси като тези чия всъщност е вината за престъплението, кой е престъпникът и кой – жертвата, съществува ли справедливостта изобщо и може ли чистата птица, която живее във всяко човешко сърце, да остане честна докрая.
Не, „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература.
Когато си порасъл достатъчно, за да знаеш, че за да продължиш напред, понякога е нужно да спреш, да обгърнеш с поглед преброденото време и да благодариш, тогава се раждат книги като „Равносметки“. Като учебник как да бъдеш просто човек, като съкровена изповед пред себе си и изящни думи, пеещи във възхвала на ежедневния живот какъвто е, безумно красив и никога неповтаряем.
Мъдростта в поезията на Ваня Бояджиева е земна, човешка и разбираема в своето съвършенство от чисти образи и метафори. Тя смалява света до шепа, в която се побира само най-важното – онова, което е любов в същността си. Аз, ти, ние. А равносметката е само миг по пътя, в който задържаш дъха си от учудване, срещайки себе си.
Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост – това е „Пунктуация“. И ви очаква да я разчетете със сърцето си.
Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж…интровертна, „застрахована“ в заглавието „Монодиалози“, а всъщност… с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!
В категория „Авторите“ ще откриете откъси от книги, представяния и текстове, посветени на писателите, издавани от „Библиотека България“. Това е място за среща с гласа зад книгата – с личната интонация, темите и света на всеки автор. Тук публикуваме фрагменти от техни произведения, които дават възможност на читателя да се докосне до стила и атмосферата на книгите още преди да ги отвори.
Съвременната българска поезия е пространство на търсене, експеримент и личен глас. В тази категория ще откриете текстове, анализи, рецензии и представяния, посветени на най-новите тенденции в поетичното писане и на авторите, които оформят днешния литературен пейзаж. Тук съжителстват различни поетики – от интимната и философската лирика до социалната и експерименталната поезия. Категорията „Съвременна поезия“ събира критически текстове, интервюта и литературни наблюдения, които проследяват развитието на поезията като жив и динамичен процес. Това е място за среща между поети, читатели и идеи – пространство, в което поезията не е само жанр, а начин на мислене и чувстване. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
Съвременната българска проза е пространство на разказа – за човека, за времето, за паметта и за променящия се свят. В тази категория публикуваме авторски прозaични текстове – разкази, откъси и самостоятелни произведения от съвременни български автори. Тук прозата говори със своя глас – понякога тихо, понякога рязко, но винаги лично. „Съвременна проза“ събира текстове, които улавят пулса на настоящето и разказват историите, които ни оформят днес. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
„Думи на топло“ е поредица от авторски интервюта на Симеон Илиев Аспарухов с писатели, поети и творци. Това са разговори без поза и без шум – срещи, в които думите не са формалност, а пространство за смисъл. В тази рубрика литературата не се обсъжда отвън – тя се преживява отвътре. Говорим за вътрешния глас, за страха и свободата, за щастието и илюзиите, за музиката, която ни оформя, за детството, което ни спасява, за времето, което ни изпреварва. „Думи на топло“ не търси сензация, а човека зад книгата. Това са интервюта, които не бързат. Интервюта, които остават. Място, където словото е диалог, а диалогът – начин да се върнем към себе си. Разговорът е най-чистата форма на литература.
Категорията „Критика“ събира задълбочени литературни анализи, рецензии и интерпретации на съвременни български книги. Тук текстът не просто препоръчва, а изследва – разглежда структура, стил, контекст и мястото на произведението в по-широкия литературен пейзаж. Вярваме, че разговорът за книгата е част от самата книга. Затова критическите ни текстове търсят аргумент, перспектива и смисъл, а не крайна присъда. Това е пространство за внимателно четене, за нюанс и за мисъл, която продължава отвъд последната страница.
Категорията „Конкурси“ събира всички литературни инициативи на „Библиотека България“ – обяви, регламенти, резултати и последващи публикации. Тук проследяваме пътя от идеята до отличените текстове и автори. За нас конкурсите не са просто събития, а възможност да открием нови гласове, да насърчим писането и да създадем общност около литературата. В тази рубрика ще откриете както актуални покани за участие, така и архив на проведените издания.
Категорията „Погледи“ събира авторски текстове, лични размисли и литературни наблюдения. Това е пространство за свободен глас – за есе, позиция и вътрешен монолог, който търси своя читател. Тук публикуваме текстове от рубриките „От първо лице“ и „Редове на фокус“, както и други авторски размишления върху литературата, изкуството и времето, в което живеем. „Погледи“ не дава окончателни отговори – тя отваря въпроси.
Категорията „Ревю“ представя книги чрез личен, читателски прочит. Това са текстове, които не претендират за академична строгост, а за споделено преживяване – среща с книга, която е оставила следа. Тук ще откриете впечатления, препоръки и кратки анализи, които помагат на читателя да направи своя избор. Ревюто е първата врата към една книга – покана да я отворите и да продължите разговора сами.
Категорията „Литературни статии“ събира текстове с по-широк тематичен обхват – анализи, наблюдения и публикации, посветени на литературни явления, автори и културни процеси. Тук ще откриете текстове, които надхвърлят конкретната книга и поставят литературата в контекст – исторически, обществен и естетически. Това е пространство за задълбочено мислене и за разговор, който продължава отвъд жанровите граници.
В категория „Литературни класации“ ще откриете нашите ТОП 5, ТОП 10 и годишни обобщения на най-търсените и най-четените книги. Тук събираме заглавията, които са предизвикали най-голям интерес сред читателите – както в онлайн книжарницата ни, така и в реални срещи, събития и литературни разговори. Класациите не са просто подреждане по бройки. Те са моментна снимка на читателския вкус, на актуалните теми и на книгите, които оставят следа.
