Да, обяснение в любов е тази книга. Любов към живота. Все по-всеобемаща и категорична, така че в теб и света ти да не остане място за нищо друго. И тук Иваномир Цанков не спира да раздава частици от себе си, защото е разгадал вярната формула на пълноценното живеене – раздаваш ли, си неизчерпаем, никога не достигаш края си, а се прераждаш отново и отново в онези, оценили мъдростта ти. И звучиш като блус. И си вечен, и оставаш, също като всяко добро стихотворение. А в „Обяснение в… живот“ има много от тях.
„Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето“ – ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и… за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те – в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но „развързаната свобода“ е задъхана – категорична, но и… беззащитна. Каквато е самата поезия.
Сезоните може и да не прощават, но лирическата героиня на Елена Стоянова е всеопрощаваща. Защото е пристрастена към красивото. А когато прошката и красотата заживеят между две корици, болката, разочарованието, раздялата, започват да… светят в тъмното. Детството е с ореол, а любовта побеждава омразата.
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Бургас
Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет.
Валентина Радинска, редактор
~~~
Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на кръвта и с порасналите любовни думи тя разговаря с Бог.
В поезията ѝ небето е отворено и сбъдва всички желания, изречени на глас.
И нищо, че има чифт готови за бягство обувки зад вратата, тя може да измисли по-реален славей, да утеши самотен жерав, да не спира да те обича.
🏛️ Издадена с финансовата подкрепа на Община Бургас 🏅 Носител на плакет „Христо Фотев“ за поезия 🎨 Топ 10 корици за 2025 г. – „Площад Славейков“
„Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което нейната поезия прави впечатление, не е толкова спонтанността, обичайна за повечето млади автори, а напротив – интелектуалния привкус на нейните текстове, пристъпването към света през призмата по-скоро на размисъла, отколкото на чувството.“
~ Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш – и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и… отсъствието ѝ. Защото „по хората ходи“, защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите – са и отговорите.
На добър час! ~
~ След прочита на първата поетична книга на Радослав Симеонов „Монодиалози“ неизбежно следва възклицанието „Още!“. И това „още“ е факт, без да е самоцелно в стил „нито ден без ред“, а след натрупвания – емоционални, философски, разбира се – лични, защото на поета „не му е работа… чуждата работа“. Тази приказка е на баба ми, но много ме устройва по адрес на Радо и втората му книга „Резерват за близки“, защото с радост мога да твърдя, че тази поезия е с физиономия, със собствен почерк и дори да не бъде подписана, авторството е разпознаваемо. Което автоматично води до диагнозата: талантлив човек. ~
Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2023
~ Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в „Разплакана пръст“ Ива Спиридонова се обяснява в любов на… самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора. ~ Камелия Кондова, рецензент
~ Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка „Разплакана пръст“. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух. ~ Хайри Хамдан, рецензент
~ Тази книга не просто се чете, тя се преживява. Човекът сред тези редове е като самотна лодка, която плава между небето и океана. Колкото повече се смалява, толкова по-голяма става истината му. Колкото повече болка ражда човечеството, толкова повече малкият човек сътворява живот. ~ Симеон Илиев Аспарухов, редактор
Поезия, зад която стои съдба! Такива стихотворения живеят между двете корици на „Морски шах“. Радвам се, че срещнах редакторски Албена. Няма нужда да преживееш всичко, за да се запознаеш всякак с живота. В този случай е повече от достатъчно да го погледнеш през очите на поетесата – тъжен, но и радостен, с разочарования, но и с възторзи. И с една неизбежна справедливост в крайна сметка. Така правят поетите, при всичките им основателни протести, накрая подреждат своя свят, но и света на читателя, по най-справедливия начин. Така е направила Албена – довери ѝ се, читателю! ~
~ Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена „Портрет на незримото“ всъщност е… прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и… безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му – усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане. ~
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти“
~ „Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето.
Книгата е съставена от кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети, обединени от темата за паметта – личната, колективната, градската. Всеки текст е като прозорец, който някой е забравил да затвори. Думите и мислите се разместват, точно както страниците на тази книга, а между тях остава тишината – невидимият белег, който превръща София в споделен спомен.
Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно се изплъзва в момента, в който се опитаме да го уловим. ~
Изданието се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“
~ Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна – дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна – цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се визии за света и човека.
…
Опитвайки се да обобщя най-характерната черта на това творчество, стигам до идеята, че се е създавало под формата на части в името на Голямата книга. В нея основен герой е самият Радослав Игнатов, а сюжетите са най-сигурното средство за помиряване на разделните времена преди и след премеждията със Словото. Не на последно място, начин за сговорчиво съжителство на самото Слово с преображенията на Аз-а в едно и също литературно тяло. ~
Проф. д.ф.н. Сава Василев, редактор и рецензент
~~~
~ Поетът, писателят и преводачът Радослав Игнатов е сред редицата български творци, които навлязоха в литературата от края на 60-те години на миналия век с университетската „търновска вълна“ в поезията. Още тогава лириката на Радослав Игнатов се отличаваше с издължената графика на стиховите редове. Модерният изказ умело избягваше капаните на постмодернизма, който се наложи в нова редакция в годините след прехода към демокрацията в България.
Книгата „Кадифе и шкурка“ е дълбинно потапяне в изстраданата мъдрост, постигната в движещия се поток от лични очаквания, надежди и стремежи, житейски колизии, „през тъмната материя – до светлините“ ~
Изданието се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“
~ Поезията на Христина Панджаридис е в съзвучие с ритъма на живота, с кръговрата му без начало и край, където Аз-ът е частица от всичкото, съдържа се в света и светът се побира в него, делничен, прозаичен, но и омайно вълшебен. Формите са идеални, думите не са излишни, природата диша чрез редовете, мисълта тръгва от съзерцанието. Стиховете ѝ се раждат като новото стръкче цвят напролет, узряват в зноя на лятото, пълнят се със сладост в цветната есен и заспиват в човешката душа през зимата. До следващото завъртане на колелото на живота, задвижвано единствено от любовта. В този смисъл, поезията на Христина е вечна и съвършена, такава каквато е и обичта. И отвън, и отвътре е само тя, малкото нещо, което ни прави човеци. ~
Книга – сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и… много близко до огъня. Но… в крайна сметка – феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики – в опит да е по-малко уязвима. Напротив – съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе.
Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си.
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните “Сюжети” са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване.Ива Спиридонова, редактор
В категория „Авторите“ ще откриете откъси от книги, представяния и текстове, посветени на писателите, издавани от „Библиотека България“. Това е място за среща с гласа зад книгата – с личната интонация, темите и света на всеки автор. Тук публикуваме фрагменти от техни произведения, които дават възможност на читателя да се докосне до стила и атмосферата на книгите още преди да ги отвори.
Съвременната българска поезия е пространство на търсене, експеримент и личен глас. В тази категория ще откриете текстове, анализи, рецензии и представяния, посветени на най-новите тенденции в поетичното писане и на авторите, които оформят днешния литературен пейзаж. Тук съжителстват различни поетики – от интимната и философската лирика до социалната и експерименталната поезия. Категорията „Съвременна поезия“ събира критически текстове, интервюта и литературни наблюдения, които проследяват развитието на поезията като жив и динамичен процес. Това е място за среща между поети, читатели и идеи – пространство, в което поезията не е само жанр, а начин на мислене и чувстване. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
Съвременната българска проза е пространство на разказа – за човека, за времето, за паметта и за променящия се свят. В тази категория публикуваме авторски прозaични текстове – разкази, откъси и самостоятелни произведения от съвременни български автори. Тук прозата говори със своя глас – понякога тихо, понякога рязко, но винаги лично. „Съвременна проза“ събира текстове, които улавят пулса на настоящето и разказват историите, които ни оформят днес. Разгледайте и останалите текстове в категория „Литературни направления“.
„Думи на топло“ е поредица от авторски интервюта на Симеон Илиев Аспарухов с писатели, поети и творци. Това са разговори без поза и без шум – срещи, в които думите не са формалност, а пространство за смисъл. В тази рубрика литературата не се обсъжда отвън – тя се преживява отвътре. Говорим за вътрешния глас, за страха и свободата, за щастието и илюзиите, за музиката, която ни оформя, за детството, което ни спасява, за времето, което ни изпреварва. „Думи на топло“ не търси сензация, а човека зад книгата. Това са интервюта, които не бързат. Интервюта, които остават. Място, където словото е диалог, а диалогът – начин да се върнем към себе си. Разговорът е най-чистата форма на литература.
Категорията „Критика“ събира задълбочени литературни анализи, рецензии и интерпретации на съвременни български книги. Тук текстът не просто препоръчва, а изследва – разглежда структура, стил, контекст и мястото на произведението в по-широкия литературен пейзаж. Вярваме, че разговорът за книгата е част от самата книга. Затова критическите ни текстове търсят аргумент, перспектива и смисъл, а не крайна присъда. Това е пространство за внимателно четене, за нюанс и за мисъл, която продължава отвъд последната страница.
Категорията „Конкурси“ събира всички литературни инициативи на „Библиотека България“ – обяви, регламенти, резултати и последващи публикации. Тук проследяваме пътя от идеята до отличените текстове и автори. За нас конкурсите не са просто събития, а възможност да открием нови гласове, да насърчим писането и да създадем общност около литературата. В тази рубрика ще откриете както актуални покани за участие, така и архив на проведените издания.
Категорията „Погледи“ събира авторски текстове, лични размисли и литературни наблюдения. Това е пространство за свободен глас – за есе, позиция и вътрешен монолог, който търси своя читател. Тук публикуваме текстове от рубриките „От първо лице“ и „Редове на фокус“, както и други авторски размишления върху литературата, изкуството и времето, в което живеем. „Погледи“ не дава окончателни отговори – тя отваря въпроси.
Категорията „Ревю“ представя книги чрез личен, читателски прочит. Това са текстове, които не претендират за академична строгост, а за споделено преживяване – среща с книга, която е оставила следа. Тук ще откриете впечатления, препоръки и кратки анализи, които помагат на читателя да направи своя избор. Ревюто е първата врата към една книга – покана да я отворите и да продължите разговора сами.
Категорията „Литературни статии“ събира текстове с по-широк тематичен обхват – анализи, наблюдения и публикации, посветени на литературни явления, автори и културни процеси. Тук ще откриете текстове, които надхвърлят конкретната книга и поставят литературата в контекст – исторически, обществен и естетически. Това е пространство за задълбочено мислене и за разговор, който продължава отвъд жанровите граници.
В категория „Литературни класации“ ще откриете нашите ТОП 5, ТОП 10 и годишни обобщения на най-търсените и най-четените книги. Тук събираме заглавията, които са предизвикали най-голям интерес сред читателите – както в онлайн книжарницата ни, така и в реални срещи, събития и литературни разговори. Класациите не са просто подреждане по бройки. Те са моментна снимка на читателския вкус, на актуалните теми и на книгите, които оставят следа.
