С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си.
С новата си книга Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар.
Симеон Аспарухов
Поезията на Дарина Шопова и Любомир Кючуков е изпълнена с младежки устрем и искрено упование, че духовното може в крайна сметка да надделее над материалното. Този ентусиазъм не звучи наивно, защото е умело съчетан с Weltschmerz – онази характерна за младия Вертер умора от света наоколо.
Светоусещанията на двамата поети се допълват, за да оформят едно органично цяло. Непосредствената чувствителност на Шопова е урановесена от ерудираната интелектуалност на Кючуков. В резултат на този баланс стиховете събуждат емоции и предизвикват размисли у читателя.
Любомир Терзиев, редактор
Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?
Александър Иванов
Кратка автобиография
Тя сяда.
Става и пристъпва.
Не се нуждае от любов.
Отваря прозореца.
Гледа.
Иска да полети.
Но пада.
Нуждае се от любов
За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. „Няколко вида последователност“ не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!
Ива Спиридонова
Лириката на Любомир Терзиев прокарва нова посока в българската поезия – едновременно страстна и скептична, зашифровано ерудитска и оживена от безцеремонните набези на жаргона. Счуват ми се в нея акцентите на английската метафизическа школа и нейното елиътовско прераждане от ранния двайсети век, но те са претопени в тукашна, наша чувствителност с категорично днешна дата. Една душевна и умствена нагласа, която вече нито тематично, нито естетически не е затворена в местни граници.
Александър Шурбанов
Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена „Ембрион на тъгата“. От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка… или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб!
А тъгата… Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим.
Ива Спиридонова, редактор
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
„Причини за любов“ надгражда и укрепва мястото на Селвер в стойностната част на съвременната поезия, място, до което имат достъп малцина, за разлика от кохортата, поела задъхано към собственото си обезсмъртяване в някаква прилична или неприлична стихотворна форма. „Причини за любов“ е поезия, не вертикална или зле римувана причина да излееш водопад от нездрави амбиции пред стотина роднини и приятели. Селвер Алиева е поет. Поет по душа, поет със собствен стил и собствен глас в литературното пространство.
Маргарита Петкова, редактор
„Из нощните записки на една сова“ е преболяна емоция, превърната в израстване и мъдрост. Поезия, уютна като нощ, събрала в себе си не само всички нюанси на един личен свят, но и пулса на човечеството, дишащо кръговрата на живота и смъртта си под необятността на звездите.
Много любов. Много красива любов. Много потайна любов. Много загадъчна любов. Много предизвикателна любов. Много любов. Така е сред стихотворенията на Раиса. Като в градина с нарове. Но вместо нарове – има напукани и пращящи от любов сърца.
Любовта, пътищата, израстването, поколенията, много са темите в тази изящна книга и все такива, от които се вълнува зрялата вече жена. Но и достатъчно мъдра, за да запази в себе си живо онова момиче с рокля, синя като морето, което знае пътя към брега. И достатъчно смела, за да ни го покаже в стихове.
Първата дума от тази стихосбирка е „стаята”. Последната е „обичам”. Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини.
Мария Касимова-Моасе
От стихотворенията струи една, понякога спонтанна, понякога спокойно осмислена любов, силата на чувствата и разстоянието във времето водят до различни нюанси на едно и също възраждащо усещане на взаимност и взаимно проникване, на сливане, което прави местоимението ТИ многозначимо. И равнозначно на НИЕ! Равнозначно на съзвучие, хармония и мъдрост на чувствата!
Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото – чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното.
Елена Алексиева