„Гнезда до поискване“ е книга за състоянието на духа, за колизиите и катарзиса, за оцеляването на човешкото в едно усойно време. Тук има архетипна истина, която стои извън модата, има изпреварващо сетивно познание, което се докосва до надвременното и мистичното. Между секирата, която свети в просъхналото семе, и кехлибарената капка на есенното сладко, поетът със стоическа мъдрост търси приюта на смирението, където да запълни пукнатините на собствената си идентичност, да намери терапия за паметта.
~~~
Произведението е създадено с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2025.
„33 денонощия“ не е просто поетична книга. Тя е покана към човека – към неговата уязвимост, памет, любов, страхове и светлина. В продължение на 33 обособени глави Симеон Илиев Аспарухов преминава през поезия, бял стих, миниатюра, философска импресия и фрагмент, за да изгради книга, в която животът не е сюжет, а състояние.
~~~
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
„Разплитането на Вселената“ е мащабен научнофантастичен роман за границите на човешкото познание, за времето, пространството и невидимите нишки, които свързват съдбите ни.
С динамичен сюжет, научни концепции, психологическо напрежение и усещане за космическа мистерия, Александър Върхошков изгражда свят, в който науката и човешката емоция вървят ръка за ръка към неизвестното.
„Деца“ е книга за онези малки човешки същества, които животът е принудил да пораснат твърде рано. С дълбока емпатия и болезнена честност Мариана Пенчева разказва истории за уязвимостта, надеждата и правото на обич.
~~~
Изданието е осъществено с подкрепата на Българско Национално Радио.
Трима приятели дават клетва да останат братя завинаги, но животът ги превръща в преследвач, жертва и свидетел.
„Босият стрелец“ е сатиричен роман по действителен случай за малкия човек, изправен срещу абсурдите на властта, корупцията и страха.
Воайор“ – книга на Елена Йотова, която изследва границите на интимността и наблюдението.
Интимни истории, в които границата между наблюдател и участник се размива.
„Воайор“ е експериментална проза за желанието, паметта и онова, което оставяме скрито – дори от самите себе си.
👉
Подходяща за читатели, които търсят различна, провокираща и съвременна българска проза.
„Скъпи мои ангели“ е книга, която събира истории за хората в онзи крехък миг, когато животът ги изправя пред избор. Когато те правят своя избор. Когато посрещат разтърсващите последствия от решенията си. Когато хората се превръщат в ангели.
„Зерин“ е повест за корените, които не избираме, и за съдбата, която ни избира. История за невинност и жестокост, за любов и мълчание, за поглед, който променя хора и съдби. Текст, в който пасторалното и трагичното се срещат в един особен, автентичен български разказ.
Произведението е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата
„Яворов и Лора за пореден път са „герои“ на сцената на живота, авторката ги съди или оневинява, коментира и обяснява постъпките им и взаимоотношенията им с другите „персонажи“, динамизира или забавя действието, предпочита да говори още в началото на романа за развръзка, „създава“ образа на двойника и т.н. „Обсебеност“ ни увлича в познатия сюжет, но композицията е конструирана така, че читателят да погледне с нови очи на известното и да се запита какво и защо е укривано от нас в продължение на десетилетия. Изследването се чете с вълнение, с увлечение, с вчувстване в трагичната съдба на две големи и оригинални личности, каквито безусловно са били поетът и неговата съпруга. За пълноценното изживяване на текста роля играе и стилът, и ерудицията на авторката.“
Доц. д-р Мира Душкова, РУ „Ангел Кънчев“, препоръка за второто преработено и допълнено издание
~ Този сборник от разкази е посветен на проблемите с парасоциалните връзки. В него се преплита и друга сюжетна линия – борбата на една жена да избяга от токсична връзка, която унищожава живота ѝ. В книгата не липсва хумор, макар той да не е пряко свързан с основния замисъл. ~
Васил Койнарев, редактор
Рециклирането е метод, чрез който отпадъците се превръщат в материал, позволяващ създаване на нов продукт. Това по никакъв начин не е свързано с щастието или с мъката. Но ако пренесем процеса на едно друго място, в едно друго време и решим, че можем да сторим същото със спомените си, тогава какво би могло да се каже? Нима можем да рециклираме болки от миналото си и да ги претворим в красиво или безгрешно настояще?