Всички губим някого.
Някои се научават да живеят с тази липса. Други прекарват живота си в опит да я поправят. Но има рани, които не заздравяват. Само променят човека.
Когато една лична трагедия отключва въпрос, способен да преобърне всичко, в което вярваме, изборът вече не е между правилното и грешното. А между това да запазиш себе си… или да рискуваш всичко за онези, които обичаш.
Codex Vitae е книга за любовта, загубата и невидимите сили, които движат човека напред. История за вината, надеждата и цената на втория шанс, в която доброто побеждава – не защото е лесно, а защото е единственият възможен път напред.
Защото понякога най-опасното откритие не е това, което променя света.
А онова, което променя теб.
Томислав Данаилов
„След есента ще дойде пролет“ е поетичен разказ за онези вътрешни сезони, които човек преживява далеч преди светът да ги забележи. Между разпада и съхранението, страха и надеждата, личната бездна и възможността за ново начало Цветелина Манова изгражда поетичен свят с ярка образност, философска дълбочина и необикновена езикова смелост. Тя не разказва за сезоните навън, а проследява сезоните на душата, където зимата има име, пролетта идва след дълго мълчание, а надеждата никога не е подарък, а избор. Тя не се страхува да погледне към болката и не обещава утеха, защото знае, че единствено преминалият през нея може истински да разпознае светлината.
Ива Спиридова, редактор
„Съдбовен полет и други разкази“ събира в себе си повести и разкази за хора, изправени пред изпитания между надеждата и загубата, любовта и самотата, страха и смелостта да продължиш напред. Сред драматични обрати, съдбовни срещи и пътувания през различни светове героите търсят и намират себе си, спасение и смисъл. Това е книга за крехкостта на човека, но и за силата да оцелява дори след най-тежките бури.
Васил Койнарев, редактор
„Гнезда до поискване“ е книга за състоянието на духа, за колизиите и катарзиса, за оцеляването на човешкото в едно усойно време. Тук има архетипна истина, която стои извън модата, има изпреварващо сетивно познание, което се докосва до надвременното и мистичното. Между секирата, която свети в просъхналото семе, и кехлибарената капка на есенното сладко, поетът със стоическа мъдрост търси приюта на смирението, където да запълни пукнатините на собствената си идентичност, да намери терапия за паметта.
~~~
Произведението е създадено с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Творчески проекти в областта на литературата“, 2025.
„Деца“ е книга за онези малки човешки същества, които животът е принудил да пораснат твърде рано. С дълбока емпатия и болезнена честност Мариана Пенчева разказва истории за уязвимостта, надеждата и правото на обич.
~~~
Изданието е осъществено с подкрепата на Българско Национално Радио.