При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи.
„Дърпане на сенките“ е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят – спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то рисува със светлината и сенките. Затова и поезията на Ирен Михайлова всъщност е рисуване, което може да бъде разкодирано само от фините вибрации на душата.
„В сянката на ядрото“ е роман, който разкрива същността на случайно попаднали хора в една от най-мащабните трансформации на общественото устройство на света. Ядрото е тайна организация, която активира рестарт на световната икономическа система. Николай Ников пише със здравословна ирония за любовта, страха, амбициите и затвърждава тъжната, но вярна констатация, че… нищо човешко не ни е чуждо.
В тази книжка нашият любим герой Тотко, заедно с най-добрия си приятел, кучето Бърки, се изправя пред второто изпитание, на което ще го подложи злата вещица Фрида, която иска да отнеме къщата му. Разберете какви невероятни неща му се случват и дали и този път той ще се справи!
„Неприказка” е втората стихосбирка на Миглена Миткова, като този път освен поезия, на вниманието на читателя са предложени и авторски илюстрации. Първата ѝ книга, „Сънят на Медуза“, излиза от печат през 2019 г. по проекта „Мечта за книга“ на издателство „Буквите”. Очевиден е напредъкът, постигнат за този период, наблюдава се силно изразен философски привкус и надграждане на умението да се борави с формата. За това допринася и редакторската работа на Петя Павлова, чиято изискваща критика спомага за подчертаване на техническата и литературната стойност на произведенията.
Макар да се залага на класическия стих, контрастът между присъстващите така наречени строги форми и фигурална поезия обогатява съдържанието и подчертава собствения дух на книгата. Наред с това, разнообразните и всеобхватни теми са словесна картина на вечния кръговрат на живота. Представяйки своята гледна точка, авторът откровено нарича нещата с истинските им имена и споделя дълбоката общочовешка болка наравно с личните си преживявания и ценности.
„Неприказка” е симбиоза между качествена поезия и рисувани с акварел илюстрации в монохромни тонове с цветен акцент. А това е едно изцяло завършено представяне на погледа на автора върху света.
Напускайки страната си, за да започне нов живот, младата Марлена постъпва на работа в непознато село и неволно се оказва в центъра на конфликт между два враждуващи народа. Светът ѝ се променя след срещата ѝ с местния жътвар Максим, чието примамливо обаяние се равнява на опасностите, които запознанството им носи със себе си. Героинята е напът да научи, че човешките взаимоотношения не са толкова открити и чисти, колкото си е представяла, че сърцето е изкусен ловец, но и лош съветник, а плановете, които селото крои, далеч не са най-страшното, което може да я сполети…
Но „Черният клас“ не е типична история за война, нито за любов, а за това колко далече може да стигне душата в бягството от собствената си самота.
Там нейде, далеч от града
зеленее се малка гора,
обградена от златни поля,
сгушена в Старата планина.
Сред аромат на билки и цветя,
между клони с хиляди листа
пчеличките домове си градят,
дървесните корони те красят.
От всички жители в тази гора,
сред многобройните същества,
най-работливи тъкмо те били –
пчеличките – смели и добри.
В света им влез и опознай го ти,
жужи със тях, приятели открий,
преди животните да опознаеш
ела в Пчелини бързо да играеш!
Какво те очаква в „Звездни истории“: илюстрирани обяснения за съзвездията през четирите сезона; речник с популярни астрономически термини; полезни съвети и насоки за любители-астрономи. Ако си любознателно дете и желаеш да опознаеш света на звездите, тази книга е за теб. Ако си родител, който постоянно получава купища въпроси, включително за космоса, тук ще откриеш много от отговорите. Защото небето не е загадъчно и непознато и ако пожелаем, може да разкрием неговите тайни.
Невъзможно е да останеш безразличен към поезия, от която струи светлина. Трудно е да сглобиш парчетата сияние, за да видиш цялостната картина на феникс, изправящ се от пепелта на съществуването, за да засвети отново и да чуеш мелодията на гласа му, надмогнал тишината. Точно това е тази книга – една колкото очаквана, толкова и изненадваща симбиоза между две сестри, като думи и образи, изречения и мелодии, като сърца, биещи в общ ритъм, докато не засветят в най-сияйното бяло.
ЗА Мира Папо и нейните любовни стрели в
„Докато смъртта ни събере“
Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се – може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух – ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети на живота. Релефът на живота. Вярата е мяра и ориентир. Мира Папо е вярващ писател. Мисля, също, че е и голям писател. Големият писател знае кое е горе и долу, добро и зло, тъмно и светло. Това идва от вярата. Той не е сектант, не е педант, не е тесногръд догматик – той приема с въздишка възможната относителност на Всичко. И въпреки това вярва във възможната неотносителност на важните неща: любовта, страданието, доброто. Развратникът не знае що е истинска страст. Чистият човек – знае. Мира Папо го доказва. Ще видите в книгата.
Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. Изобщо. С меланхолично-празничен жест конструира сбъдването и несбъдването, теченията и стеченията, тъгата и възторга. Превъзмогва ги до синьо в себе си. Прави го акустично, акапелно и важно. С тотален апарт към света. Без да се стеснява от околните. И всичко това – за да реставрира любовта във всичките ѝ форми. Без изключение.
Собственик на новосъздадена телевизия иска да реализира своя студентска мечта – разследващо риалити предаване. Като най-подходящ за негов водещ е привлечен главният герой – Николай Чернев (брокер във фирма за недвижими имоти).
Обект на първото му разследване е стар джобен часовник, подарен на някой си майор Нарезов през 1904 година от Двореца. При проследяването на различни източници на информация се разбира, че през 1918 година, вече произведен в генерал, Нарезов подарява този часовник на поручик Нотко Колев, спасил знамето на Шести пехотен полк, във връзка със Солунското примирие по време на Първата световна война.
Часовникът е даден на ремонт и на вътрешния капак е открит друг надпис с три имена, година и име на населено място. От военните архиви се установява, че това са имената на войници от 52-ри полк, под командването на полковник Нотко Колев, дислоцирани в това населено място. Може би зад този втори надпис на часовника се крие някаква история, свързана с полковник Нотко Колев и тези войници от времето на Втората световна война…
Главният герой търси наследници на хората от надписа. Откритите наследници обаче биват убивани един след друг. Каква е причината за тези убийства? И защо възможните убийци са толкова много – заподозрян е дори и шефът на новосъздадената телевизия…
Това е задачата, която стои пред Николай Чернев и която той ще разреши на страниците на „Сценарий по часовник“.
Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с „Бивши смърти и рождения“ сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е… богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб! ~
~ За частица читава поезия бих…, е, все пак съм пацифист, не бих убила, разбира се, но бих почерпила всички наоколо. Такъв порив ми причини ръкописът „За частица от небе“ на Антоанета Караиванова-Павлова. Сега, скъпи читателю, този ръкопис е чудесна поетична книга и малко ти завиждам, че ти предстои неподправения първи прочит, аз вече го изживях и сега ми е повече от удовлетворено, че съм съучастник в появата на тази книга. Няма да разказвам за работатата ни с Тони, технически неща се оправят в движение направо, но няма кой да прелее поезия в нечия глава или душа, ако човекът не се е родил с нея. Все едно кога за първи път Антоанета е посегнала към белия лист, направила го е даже преди да напише първата строфа. Направила го е с очите и с душата на поет. Защото е забелязала и красивото, но и грозното, сладкото, но и горчивото, истината, но и лъжата. Затова сега има какво да ни „разкаже“ – от своя поетичен свят, от представите си за добро и зло, от жаждата си за по-човечен свят. Неслучайно е това заглавие! На везните на битовизмите от една страна и ефирната уж частица небе – от другата, „натежава“ небето. Не като градоносни облаци, а като онова спасително синьо, което надскача нуждите на стомаха и храни душата.
Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите.
Това е цитат от първото стихотворение в книгата, а след като, скъпи читателю, прочетеш и последното, ще се превърнеш в този, жадуван от поета, пристан. Защото е справедливо смелостта да се възнаграждава ~ Камелия Кондова, редактор
Четвъртото издание от Колекция „Наследство“ на Издателство „Библиотека България“ е естествено продължение на безценния труд на д-р Петър Величков в областта на литературната ни история, следваща ценна стъпка в опознаването на големите имена в българската литература. В „Непознатият поет Трифон Кунев“ той осветлява изключително интересната личност на този голям български поет и общественик от гледната точка на сърцето, разчитайки писмата му до неговата любима, украинката Маша Крилова. Интимен зов на една ранена мъжка душа, думи на влюбен поет, които разкриват красотата на мъжа, отдаден на мечтата си за щастие с любимата жена. С тази книга образът на Трифон Кунев бива завършен в своята цялост и заема достойното си място сред онези имена, които градят основите на българската литература.
Ива Спиридонова, редактор
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
Стилът на Добрина Ангелиева разкрива обещаващ потенциал, образите в разказите ѝ са пълнокръвни, тя умее да покаже скритото, да оголи душата на героите си, да предизвика емоция и размисъл у читателя, без да се налага да натрупва излишни думи, без да е необходимо да се изгубим в страниците, а това са все белези на добрия белетрист. Нещо повече – пейзажът у нея не е просто сцена, той също е герой в историите, одухотворен и присъстващ е, такъв, какъвто го помним у големите ни разказвачи от близкото минало. А, оказва се, такива има и днес.
Весела Люцканова, рецензент
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата“, 2023
~ Нямам никаква представа как съм живяла без шантавата поезия на Иво Беров! В случая – шантавото е безспорен синоним на таланта. Добре, че животът е справедлив понякога и ме срещна с неговите „песни“. Той така небрежно нарича великолепните си стихотворения! Имах честта да съм редактор на тази книга. А ти, читателю, имаш честта да прихванеш малко от тази метафорична лудост, като едно е сигурно – след прочит ще осъмнеш с една идея по-човек. ~ Камелия Кондова, редактор
~ Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото се докосне и в този смисъл е безмилостна. Подковата на неговия троянски кон не е точно онази, обещаваща щастие, но белезите от нея са дълбоки и болезнени по онзи хубав начин, по който само изключителната поезия умее да боли. ~ Ива Спиридонова
~ Всеки досег с поезията, която идва от Мартин Спасов е като стъписване, едва след него прекрачваме прага на неговото убежище. Там той ни кани, но не допуска да внесем кал отвън; там той не хапе, но е язвителен; не обижда, но ни нагарча; разтърсва ни, но през сълзите си виждаме все по-ясно; там той е искрен, заставя ни да сме искрени, когато става дума за нас. В неговото убежище научаваме повече, отколкото сме знаели за себе си. Учи ни на живот. Учи ни на поезия. И са храм. И той, и тя. ~ Симеон Аспарухов
Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства – любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в „Обичам те!“, думите заради които живеем и заради които умираме.
„Достояния“ ясно и навременно напомня за онова, което притежаваме всички ние, хората – животът и себе си в него. А кои ще бъдем, дали ще се приемем и как ще го изживеем – зависи единствено от нас.
Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно със всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка – с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и… с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия – очовечава и в този смисъл е наистина спасителна. На добър час!
Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване „Белият терор“ от 1923 – 1925 г.“ (в съавторство с Христо Христов, 2016 г.) и мрачната повест „Град на птици“ (2020 г.)
Нашият сайт използва кукита. Ползвайки го вие се съгласявате с нашите правила за ползване и политика за защита на личните данни :)окПолитика за сигурност на личнните данни
