Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти“
~ „Тролейни хроники с разместени страници“ е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация – събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи – моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето.
Книгата е съставена от кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети, обединени от темата за паметта – личната, колективната, градската. Всеки текст е като прозорец, който някой е забравил да затвори. Думите и мислите се разместват, точно както страниците на тази книга, а между тях остава тишината – невидимият белег, който превръща София в споделен спомен.
Не за четене, а по-скоро за преживяване, тази книга наподобява случайна среща в дъждовен ден, последната дума от разговор, който никога не се е състоял, тихото усещане, че нещо важно се изплъзва в момента, в който се опитаме да го уловим. ~
„Щастлив съм“ е жизнеутвърждаващ роман за израстването на едно момче в Благоевград в началото на 90-те години на миналия век. Роман за приемането и за това как Максим продължава
да живее напред, след като го застигат потресаващи и необратими факти. Сили му вдъхват безусловната обич и мъдростта в сплотеното му семейство, както и въодушевлението от
нестихващия поток приключения с верни приятели.
Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората?
В своя роман „Животът, като всяка друга грижа“, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, Ваня и Николай, Андрей и Ана, техните родители, колеги и приятели – всички те рисуват онази типично българска реалност, която всички ние толкова добре познаваме. Отдалечаването между поколенията, раздялата с децата, емиграцията, работното ежедневие, крехкостта на отношенията, любовта, животът и смъртта – все теми, които изпълват страниците на този роман така, както пълнят и дните ни.
И да, животът всъщност не е грижа, а поредица от малки битки и сладки победи заради хората, които обичаме и тъкмо те запалват онази красива светлина на щастие в очите ни. Тя е важната и най-същественото е да я опазим.
Ива Спиридонова, редактор
„Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност“, е казал Ромен Гари.
„Отец Константин се бори с Дявола“ е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел… И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре въоръжени. Усмихнете се с тази книга, за да спечелите войната.
Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството – да сътвори свят, отражение на нашия. Затова и Боряна лети високо в писането си. А небето няма граници.
Истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.
Георги Христов е име в съвременната белетристика, което ще бъде запомнено не само от днешния читател, а и от тези, които тепърва се учат да четат. Представените разкази в сборника „Мътната река на надеждата“ носят усещане за кинематографичност, каквато малко автори могат да изведат на преден план. Всяка история отваря врата от миналото, която повечето от нас все още не сме затворили. Всеки персонаж е толкова действителен, че сякаш четем за роднини или близки, дори за самите нас. Думите в книгата са леки, лесно смилаеми, стоят на мястото си, но образуват плътно действие, така че във финалното изречение да ни се прииска и ние да напишем своята версия. Вероятно това би било трудна задача, тъй като авторът не само разказва, но и дорисува картините си с непредвиден, най-често опустошителен последен щрих.
Проблемът за липсата на любов и последиците от необичането и отхвърлянето, оковите на обстоятелствата, сложността на човешките взаимоотношения, крехкостта на тънката червена нишка – кръвната връзка, която ни свързва завинаги с някого… и онова страшно острие, което я прекъсва, държано от човешка ръка. Докога сме хора, откога сме хора и как сме хора? Тези въпроси задава тази книга. И напомня най-важното – човеци сме само когато обичаме.
„Живи сенки. Размяна“ е книга със задъхани редове, които с лекота те поставят „на нокти“ и поддържат интереса ти до самия край… а там разбираш, че всъщност това е само началото.
Ако имаш очи и въображение да надникнеш в човешкото сърце, ще откриеш, че там се крие вселена, подчинена на законите на страстта и кръвта, която управлява живота ни. Иви Атанасова не само че надниква в сърцата на своите герои, нещо повече, тя се превръща в техен изследовател. Подобно летежа на семенцата на глухарчето, символ на тази книга, тя самата, със своето ненатрапчиво, ефирно присъствие, разказва за страстта у хората, за нейните върхове и спадове, огън и лед.
Една книга, разказваща за древен град, в който се продават красиви дози любов… като в магазинче за надежда. Град, в който фенерите се борят с мрака, с помощта на същата тази любов, която свети в тъмното и го побеждава. И там не е чудно никому, ако внезапно види въжеиграч високо над градския площад, призрачна къща за снимки или красиво танцуващо момиченце и стар музикант с флейта.
Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони.
„Всичките мъртви сезони на една рустифина” е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература.
Присъствието в историческата памет на един народ е най-добрата оценка за онези, които са оставили следите си в нея. Тя е тази, която безпогрешно оценява приноса и значимостта на отделните личности, преминали през епохите, съставляващи мъдростта и съзряването на нацията от раждането ѝ до наши дни. Не са много онези, понесли изпитанието на забравата и останали вечни, защото са наши корени
Нашият сайт използва кукита. Ползвайки го вие се съгласявате с нашите правила за ползване и политика за защита на личните данни :)окПолитика за сигурност на личнните данни
