Разказите в сборника „Дом за непотребни бащи“ интерпретират различни житейски ситуации, в които прозират и радостта, и тъгата на живота. Разгърнатият свят на съвременния българин, в който понякога физиката е пречупена, но духът остава жив. Какво се случва с любовта, не намерила никога своя адресат, а ненаписаният живот се разпада с гръм? Нито продължава трагически, а стоически следва нишката на предначертаното. Винаги пред човека се изпречва онова, което би могло да бъде. Онова, което никога не му е позволено да има. Трябва ли задължителна неизбежна корекция на пътя, или примиряване с мястото в живота? Все така светът е безкомпромисно прозаичен. Животът често е низ от провали и всеки проблем трябва да се посреща като изпитващо преживяване.
„Деца“ е книга за онези малки човешки същества, които животът е принудил да пораснат твърде рано. С дълбока емпатия и болезнена честност Мариана Пенчева разказва истории за уязвимостта, надеждата и правото на обич.
~~~
Изданието е осъществено с подкрепата на Българско Национално Радио.
Разказите на Зарина Василева от дебютния ѝ сборник „Там, където свършва морето” изследват гранични житейски ситуации и в тях естествено присъстват големите теми на преходното и непреходното, на видимото и невидимото, видени чрез светлосенките на житейската логика, която не позволява героите ѝ да се подчиняват на лесни присъди. Разкази, в които парадоксално тъмнината ражда светлина.
Деян Енев
Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас.