Сборникът с разкази „Измерение Х” представя двайсет и трите отличени разказа в Националния конкурс „Вие пишете, ние четем”, 2021 на Издателство „Библиотека България“.
Движението през времето и пътуването из света и човешките вселени е възможно с думи – за това разказва Лъчезар Ангелов в дебютната си книга с разкази. А пристигането зависи единствено от теб, Човеко.
„Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност“, е казал Ромен Гари.
„Отец Константин се бори с Дявола“ е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел… И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре въоръжени. Усмихнете се с тази книга, за да спечелите войната.
Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството – да сътвори свят, отражение на нашия. Затова и Боряна лети високо в писането си. А небето няма граници.
Истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.
Омесването на думи от различен стилистичен порядък по начин, който стъписва или вдъхновява, е признак на високо разказваческо майсторство. А композирането на въздействащ сюжет, макар и пестелив като събитийност, е не по-малко трудно от тежък физически труд. Разбира се, амалгамата от двете е лесно постижима за таланта. Забелязал го е отдавна Дончо Цончев – виртуозът на късия разказ, който в книгата си „За майсторството на разказвача” ни предупреждава: „Интригата в един къс разказ може да бъде огромна. В един къс разказ може да се огледа една цяла, впечатляваща, страшна съдба”.
…
Сборникът „Рисунки в жълто” поднася на читателите в България отделни фрагменти от този нов разказвачески модел, който ще даде още един нюанс в белетристиката ни, а тя не изостава от неопостмодерния дискурс на световната литература.
Анжела Димчева, PhD,
литературен критик и журналист
Истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.
Георги Христов е име в съвременната белетристика, което ще бъде запомнено не само от днешния читател, а и от тези, които тепърва се учат да четат. Представените разкази в сборника „Мътната река на надеждата“ носят усещане за кинематографичност, каквато малко автори могат да изведат на преден план. Всяка история отваря врата от миналото, която повечето от нас все още не сме затворили. Всеки персонаж е толкова действителен, че сякаш четем за роднини или близки, дори за самите нас. Думите в книгата са леки, лесно смилаеми, стоят на мястото си, но образуват плътно действие, така че във финалното изречение да ни се прииска и ние да напишем своята версия. Вероятно това би било трудна задача, тъй като авторът не само разказва, но и дорисува картините си с непредвиден, най-често опустошителен последен щрих.
Мира Папо мъдро ни казва, че ние, човеците, дарени с копнеж по красотата и със способността да правим добро, умираме само от несбъднати мечти. И от липса на обич, бих добавила. Ето това е най-големият грях, който хората допускат – да не дадеш обич, да отхвърлиш обич, да убиеш обич. Мисля, че точно това идва да ни каже „Петте спирки на сърцето“ – на всяка житейска спирка, която ни е дадена да достигнем, нека бъдем сигурни, че обичта е с нас, че не сме я изгубили в този живот. А и в другия.
Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също.
Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? Играта продължава… Както и животът, с тези страници.
Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също.
Колко би ми се искало да не бях чел тази книга, да не бях се смял с автора, да не бях си спомнял заедно с него и заради него. Но не всичко в живота протича праволинейно, не всяка стъпка води към успех, не всеки въпрос носи отговор. За това разказва Димитър Пенчев между кориците на своята последна книга „От дузпа в тъч“. За разочарованията по теми, на които така и не успяваме да сложим точка и в наши дни, за приетите от нас лъжи във всеки един от дните ни, за диалозите с въображаеми събеседници, които провеждаме по-често, отколкото с близките си.
