Една история, която ще те отведе в долината на Сакар…
Младият Калоян се прибира в родното си село, за да се погрижи за погребението на чичо си и да наследи земята с малините. Заминал в САЩ след инцидент, причинил смъртта на родителите му, сега се завръща към корените си, за да разбере, че животът е стълба, по която сам решаваш как да се изкачиш – с надежда или страх… с любов или с товара на старите грешки. Подкрепа ще открие в мъдрите съвети на баба си и в трудолюбивите ръце на Михаил – верен приятел и съмишленик на чичо му. Пътят му ще пресече и любовта, но дали незарасналите рани на сърцето могат да обичат отново?
Към парчето земя нескрит интерес има и местен земевладелец с алчни и мрачни амбиции, които застрашават да съсипят него и семейството му. А една дълго пазена тайна е напът да излезе наяве и да разкрие истина, заровена в пепелта на миналото.
„Корени“ е история за втория шанс и новото начало, което може да се роди само от жаравата на миналото.
~ Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив – българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е – понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той е така завладяващ, очарователен, прекрасен. Историите, които разказва книгата, са любопитни, интересни, грабващи; не може да се отрече белетристичното майсторство на авторката. Тя знае как да подготви читателя да очаква едно, пък да получи друго, как да повишава напрежението, как да описва интересни и симпатични образи. И в същото време да не спестява неприятни истини и семейни неблагополучия. С един жив език – толкова жив, колкото и миналото ни… ~
Митко Новков, рецензент